Германските потребителски цени се покачват с най бързите темпове от близо три десетилетия, подхранвани от затрудненията в предлагането и поредица от временни напрежения, съпътстващи възстановяването на икономиката след пандемията.
Инфлацията скочи до 4,1% през септември, надвишавайки средната оценка на икономистите, според данни на Федералната статистическа служба. Само енергията беше с 14% по-скъпа от миналата година, когато широкообхватните ограничения заради коронавируса ограничиха търсенето и цените.
През август инфлацията бе 3,9%. За септември икономистите, анкетирани от "Ройтерс", очакваха увеличение до 4,2%.
Стоките и услугите са поскъпнали средно с 4,1%.
Най-големите икономики в Европа - като всички изпитват силен растеж след края на блокирането в началото на лятото - отчитат подобна тенденция. Франция, Италия и Испания бяха сред тези с инфлация далеч над 2% - целта, която Европейската централна банка си постява за еврозоната.
Икономистите прогнозират, че ръстът на цените в региона от 19 държави ще се ускори до 3,3% този месец, най-високият за 13 години. Тези данни се очакват в петък.
Досега политиците настояваха, че скокът е до голяма степен преходен, отразявайки статистически ефекти, включително промени в германските данъци върху продажбите и графика на продажбите през лятото, които ще изчезнат догодина.
Наскоро обаче те също така подчертаха риска, че недостигът на материали и транспортните проблеми могат да доведат до по-устойчив ценови натиск, който в крайна сметка може да доведе до по високи заплати. Ако това се случи, ЕЦБ трябва да е готова да отговори, каза членът на Управителния съвет Габриел Махлуф в интервю за Bloomberg TV.
Новите прогнози се очакват през декември и ще помогнат на длъжностните лица да определят курса на парични стимули, след като мерките за пандемия изтекат в началото на следващата година. Въпреки че са възможни ревизии за тази година, инфлацията едва ли ще бъде достатъчно силна в средносрочен план, за да оправдае рязка промяна в позицията.