В надпреварата за намаляване на щетите, които селското стопанство нанася на климата, ЕС и САЩ се насочват към спор с изключително мащабни последици за начина, по който да трансформираме глобалната хранителна система. Техните противоположни визии означават, че всички може да се окажем губещи, съобщава Politico.
Невъзможността за постигане на съгласие относно бъдещето на селското стопанство рискува разстрои не само селскостопанска търговия за десетки милиарди евро годишно, но и по-фундаменталния да обърнем тенденцията на глобалното затопляне чрез сътрудничество в хранителни системи, които са отговорни за повече от една трета парниковите емисии.
„Съвсем ясно е, че има два различни пътя и мисля, че Съединените щати и много други страни ще вървят по един път, а ЕС по друг“, каза американският министър на земеделието Том Вилсак пред POLITICO.
САЩ се противопоставят на стратегията на ЕС „От ферма до вилица“, която се стреми към устойчивост, като намали наполовина употребата на пестициди до 2030 г. В нея е заложено биологичното производство да представлява една четвърт от европейското земеделие. За Вашингтон това е рецепта за провал. Според САЩ стратегията ще намали добивите от култури, ще повиши цените на храните и ще застраши продоволствената сигурност.
Министерството на земеделието на САЩ публикува икономически модели, според които световното производство на храна ще спадне с 11%, а цените ще скочат с 89 %, ако всички страни следват европейския модел.
„Необходимо е светът да се изхранва, като това трябва да стане по устойчив начин. Не можем да жертваме едното за другото “, каза Вилсак.
Обработването на почвата
САЩ представиха нова международна коалиция за увеличаване на производството на храни по устойчив начин, като част от срещата на върха относно хранителните системи на ООН през септември. По този начин Вашингтон се опитва да обедини държави, за да гарантира, че ЕС няма да диктува новите норми в световните ферми.
„Има редица нации, които смятат, че не можем да жертваме производителността, за да постигнем целта за устойчивост“.
Тези дни търговията е свързана с битката за международните стандарти. САЩ отдавна са наясно с начините, по които ЕС използва търговската си политика , за да налага глобални хранителни норми, включително етикетите с географско указание, които защитават европейските премиум марки като шампанско и прошуто от Парма.
Вашингтон не иска европейският гастрономически и агрономически модел да се разпространява допълнително, особено след като реакцията срещу пестицидите и генетично модифицираните храни вече не се ограничава до Европа. Мексико разтърси земеделския свят с плана си да забрани използването на глифозат и отглеждането на генетично модифицирана царевица.
По време на своето председателство на ЕС през първата половина на следващата година Франция има планове да приеме законодателство относно ограниченията върху вноса, които идват от страни, които според ЕС имат по-ниски стандарти във връзка с използването на химикали в земелието.
Влиятелните американски фермерски лобистки групи също се опасяват, че стратегията „От ферма до вилица“ може да навреди на крайните резултати, като издигне нови пречки пред вноса на стоки на европейските пазари. Така или иначе американските компании трудно продават стоките си от другата страна на Атлантическия океан поради различните стандарти.
„Според нас законопроектът на ЕС може да доведе до нови търговски бариери, ако решат, че начинът, по който искат да произвеждат храна, е единственият“, каза Дейвид Салмонсен, старши директор по отношенията в Конгреса на Федерацията на американското земеделско стопанство, която е най-голямата фермерска организация в САЩ.
Салмонсен добави, че целта на коалицията е да покаже различен начин за постигане на същите цели. "Показва подход, който ще работи за модерното селско стопанство по целия свят“.
Тази година ръководителят на Зелената сделка на ЕС Франс Тимерманс подчерта, че ръстът на производителността вече не трябва да бъде от първостепенно значение.
„Създадохме система, която принуждава фермерите да увеличават производството си. Тази система обаче доведе Земята до предела“.
Не е изненадващо, че САЩ не са съгласни с анализа на Тимерманс, като твърдят, че двете практики може да се обединят, като се инвестира в зелени технологии, изкуствен интелект и прециозно земеделие .