САЩ са похарчили 145 милиарда долара за две десетилетия в Афганистан, за да превърнат една от най-бедните страни на земята със самоподдържаща се икономика. Смел опит за западно изграждане на нация, който до голяма степен се проваля, пише The Wall Street Journal.
Икономиката на Афганистан е нараснала и милиони афганистанци са получили достъп до образование, здравеопазване и работни места. Но икономиката, която САЩ са помогнали да се изгради, е зависима от чуждестранна помощ. Международни експерти твърдят, че икономиката на Афганистан и благосъстоянието на народа му са на ръба на колапса, след като миналия месец САЩ изтеглиха силите си, а талибаните поеха контрол над страната.
„Когато имаше помощ, ние бяхме в състояние да изплащаме заплати, да купуваме електроенергия и да финансираме националната си армия“, казва Салма Алокозай, която е служила в Министерствата на финансите и образованието и поддържа връзка със Световната банка и Международния валутен фонд. "В частния сектор нещата вървяха добре. В момента няма частен сектор и няма пари за помощи.“
Служител на Министерството на отбраната на САЩ се изразява по-директно, като съобщава на Специалния генерален инспектор на САЩ по възстановяването на Афганистан (Sigar) в доклад миналия месец: "Когато се вгледате в това, колко сме похарчили и какво сме получили, резултатът е потресаващ".
П. Майкъл Маккинли, посланик на САЩ в Афганистан в периода от 2014 до 2016 г., също признава, че „държавното строителство“ в Афганистан е било неуспешно. Само САЩ са похарчили 145 милиарда долара за 20 години, за да възстановят Афганистан. Това е в допълнение към сумата от 837 милиарда долара военни разходи на САЩ за страната. Според Sigar, това е повече от 137-те милиарда долара по днешен курс, които САЩ са похарчили за Плана Маршал за възстановяване на Европа след Втората световна война, и повече от 70-те милиарда долара, изразходвани за възстановяването на Ирак.
Критиците твърдят, че чуждестранната помощ е изградила инфраструктура - пътища, училища, здравни заведения, но не и самоподдържащ се частен сектор. Парите "често отиват в проекти, които не са устойчиви със съществуващи афганистански приходи или по други начини без помощта на САЩ", казва Катрин Лутц, съосновател на „Costs of War“, проект в Университета Браун, който изучава разходите на САЩ в чужди страни.
Голяма част от помощта е била използвана от американските подизпълнители, за да отговори на приоритетите им в борбата с бунтовниците и борбата с предполагаемите терористи, а не с афганистанците и афганистанските предприятия. Афганистанските служители от години се оплакват, че нямат достатъчно влияние върху това как се използват парите за помощ. Потокът от пари също подхранва корупцията, която подкопава легитимността на подкрепяното от Вашингтон правителство. Общественото недоверие към лидерите в Кабул е улеснило връщането на талибаните на власт.
"Корупцията е основната причина за падането на правителството", казва г-жа Алокозай.
Неуспехът да се укрепи афганистанската държава е най-ярко изразен в селското стопанство. Въпреки разходите на САЩ от 2 милиарда долара, производството на селскостопански продукти почти не се е увеличило през последните две десетилетия. Делът му в брутния вътрешен продукт е спаднал до 20% от 70% през 1994 г., въпреки че двама от трима афганистанци все още живеят в земеделски райони. През 2010 г. американското Министерство на земеделието е платило на Американската асоциация на соята да предостави соя на афганистанските фермери. Въпреки това, проучване на правителството на Обединеното кралство, проведено две години по-рано, установява, че цикълът на растеж и прибирането на реколтата от тази култура и нейните нужди от вода не съответстват на афганистанската селскостопанска система на земеделие.
Афганистански фермер, участвал в проект за отглеждане на соя в провинцията Балх, заявява, че няма достатъчно вода за отглеждане на реколтата, както и подходящи семена на местно ниво и пазар за всички събрани култури. Говорителката на Американската асоциация на соята, Уенди Бренан оспорва твърденията. Според нея проектът е постигнал успех в съответствие с първоначалните си цели или ги е надхвърлил. Добавя, че анализът, сочи че афганистанците ядат и обичат соята и тя може да бъде жизнеспособен източник на белтъчини за страната".
Опитът на САЩ да въведат алтернативни култури различни от опиумния мак не се е получил. Афганистанските фермери не са склонни да се откажат от мака, защото е една от малкото им печеливши култури. Другите, като шафран, кедровите ядки и памук, са далеч по-малко доходоносни, а разрушените пътища и лошата инфраструктура за съхранение затрудняват износа.
Американската агенция за международно развитие е похарчила 335 милиона долара за изграждането на дизеловата електроцентрала в Тарахил, за да снабдява Кабул с електричество. Но дизеловото гориво е скъпо и опасно за транспортиране в Афганистан.
Усилията за „национално строителство“ до голяма степен са подобрили живота на афганистанците. Детската смъртност е намаляла от 82% на 46%, според Световната банка. Продължителността на живота е нараснала от 57,2 години през 2003 г. до 64,8 години през 2019 г. Преди превземането на властта от талибаните, което заплашва достъпа на момичетата до образование, все повече деца са ходили на училище и могат да четат. Много повече афганистанци са имали достъп до здравеопазване и образование. Бързата урбанизация променя облика на големи градове като Кабул, Мазари Шариф и Херат. Кабул разполага с кафенета, вдъхновени от минималистичния скандинавски дизайн, ресторанти, отворени до късно през нощта, и няколко частни доставчици на интернет услуги.
Някои данни на пръв поглед са впечатляващи - брутният вътрешен продукт се е увеличил повече от четири пъти от 2003 г. като е достига 19,8 милиарда долара през 2020 г. В много отношения това е страничен ефект от западното военно присъствие. Бедността е намаляла значително в конфликтните райони, тъй като западните войници са осигурили логистика и развитие, отчасти за да спечелят местните жители. Безработицата се е увеличила през последните години до 23,9% през 2017 г. Огромните различия продължават да съществуват между жените и мъжете, както и между градските и провинциалните жители.
Процентът на безработица при жените, който е 40%, е повече от два пъти по-висок от този при мъжете. Само една на всеки пет жени е грамотна, в сравнение с половината от всички мъже. До идването на талибаните на власт всяко четвърто момиче е посещавала гимназията, в сравнение с почти половината от всички момчета. Пропастта може да се увеличи, ако талибаните забранят средното образование за момичета, както мнозина се страхуват.
Световната банка изчислява, че през 2019 г. 55% от населението живее под прага на бедността, в сравнение с 34% от 2008 г. насам. Г-н Маккинли, бившият посланик в Афганистан, заявява, че страната никога не е разработвала план за дългосрочна сигурност без участието на чуждестранни сили.
Администрацията на Байдън заявява в петък, че ще позволи на американските агенции, помощните групи и частният сектор да изпраща храна и лекарства в Афганистан. Това донякъде разхлабва санкциите, които бяха наложени на талибаните и цели да смекчи предстояща хуманитарна криза.