Китайският лидер Си Дзинпин заяви във вторник, че Китай няма да изгражда нови енергийни проекти на въглища, използвайки обръщението си в Общото събрание на ООН за нови обещания за справяне с изменението на климата.
Си не предостави подробности, но в зависимост от начина на прилагане на политиката, този ход може значително да ограничи финансирането на въглищни централи в развиващия се свят.
Китай е подложен на тежък дипломатически натиск да сложи край на финансирането си на въглища в чужбина, тъй като това би могло да улесни света да продължи да изпълнява целите на Парижкото споразумение за климата за намаляване на въглеродните емисии.
Съобщението на Си последва подобни действия на Южна Корея и Япония по-рано тази година, а генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и американският пратеник по климата Джон Кери призоваха Китай да последва примера на своите азиатски колеги.
„Китай ще засили подкрепата за други развиващи се страни при разработването на зелена и нисковъглеродна енергия и няма да изгражда нови енергийни проекти с въглища в чужбина“, каза Си в предварително записаното си видео обръщение за годишното събрание на ООН, в което той подчерта мирните намерения на Китай в международните отношения.
Кери бързо приветства съобщението на Си, наричайки го „голям принос“ и добро начало на усилията, необходими за постигане на успех на Конференция на ООН по изменението на климата (COP26) в Глазгоу, Шотландия.
"Говорихме с Китай от доста време за това. И аз съм щастлив да чуя, че президентът Си е взел това важно решение", каза Кери в изявление.
Алок Шарма, ръководител на COP26, също приветства съобщението.
"Ясно е, че идва краят за въглищната енергия. Приветствам ангажимента на президента Си да спре да изгражда нови проекти за въглища в чужбина - ключова тема на моите дискусии по време на моето посещение в Китай", каза той в Twitter.
Си говори, след като президентът на САЩ Джо Байдън даде първото си обръщение към ООН. Байдън очерта нова ера на силна конкуренция без нова Студена война въпреки възхода на Китай.
В премерена реч Си не спомена директно за често ожесточеното съперничество на Китай със САЩ, където администрацията на Байдън направи политиката за смекчаване на изменението на климата основен приоритет и се опита да си сътрудничи с Пекин.
Си повтори обещанията си от миналата година, че Китай ще постигне пик на емисиите на въглероден диоксид преди 2030 г. и въглеродната неутралност преди 2060 г.
Китай, най-големият замърсител с парникови газове в света, все още силно зависи от въглищата за своите вътрешни енергийни нужди.
Този ход може да попречи на бъдещото развитие на въглищата. Повече от 70% от всички въглищни централи, строени днес по света, разчитат на китайско финансиране, според базирания в Пекин Международен институт за зелени финанси. Китайската инициатива „Пояс и път“ за проекти в чужбина не финансира никакви проекти за въглища през първата половина на тази година, което се случи за първи път.
Един от първите ходове на Байдън, след като встъпи в длъжност през януари, беше да се опита да възстанови лидерството на САЩ по изменението на климата и да върне САЩ към Парижкото споразумение.
"Китай беше последната пречка. Ако няма публично финансиране на въглища от Китай, няма почти никакво глобално разширяване на въглищата", казва Джъстин Гуей, директор на глобалната климатична стратегия в проекта Sunrise, група, която се застъпва за глобален преход от въглища и изкопаеми горива.
Гутериш приветства както хода на Си за въглищата, така и обещанието на Байдън да работи с Конгреса на САЩ за удвояване на средствата до 2024 г. до 11,4 млрд. долара годишно, за да помогне на развиващите се страни да се справят с изменението на климата.
„Ускоряването на глобалното премахване на въглищата е единствената най-важна стъпка за поддържане на целите от Парижкото споразумение", се казва в изявление на Гутериш.
Инвестиции от 50 милиарда долара
Съобщението може да засегне 44 въглищни централи, предназначени за държавно финансиране от Китай, на обща стойност 50 милиарда долара, според Global Energy Monitor (GEM), американски мозъчен тръст. Това има потенциал да намали емисиите на въглероден диоксид в бъдеще с 200 милиона тона годишно, каза GEM пред "Ройтерс".
"Съобщението на Китай е едно от най-значимите промени в климатичния фронт тази година, тъй като може да отбележи края на международното публично финансиране на въглищни централи", каза директорът на програмата за въглища на GEM Кристин Шиърър. „Вместо това ще открием много страни, които се обръщат към алтернативни източници на производство на енергия и се надяваме, че те ще бъдат подкрепени, за да се гарантира, че това е чиста енергия.“
Екологичните групи също заявиха, че това ще принуди големите финансиращи въглища компании като Китайската банка, свързани с 10 гигавата енергиен капацитет в чужбина, да изготвят график за изтегляне от сектора.
Според данни на Центъра за глобална политика за развитие на Бостънския университет има над 20 енергийни блока, финансирани от Китай, които се изграждат в Южна Африка, Пакистан, Индонезия, Виетнам, Бангладеш, Зимбабве, Сърбия и Обединените арабски емирства. Други 17 са в етап на планиране.
„Подробностите за излизането от проектите в чужбина все още не са дефинирани, включително график, допустимост и разделение между публично и частно финансиране“, каза Ян Цин, водещ анализатор на въглеродни емисии в Refinitiv, доставчик на финансови данни. "Но аз съм по-малко притеснен от подробностите. Когато китайският лидер обяви тази цел, изявлението може да бъде толкова просто и кратко, но ще бъде изпълнено задълбочено."
Новият ангажимент също не обхваща плановете на Китай да разшири собствените си електроцентрали на въглища.
Вътрешната програма на Китай представлява повече от половината от всички въглищни централи, които се строят по света, според доклад, публикуван този месец от E3G, европейски мозъчен тръст по климата.
Докато Си обещава "стриктно да контролира" новия вътрешен капацитет на въглища през периода 2021-2025 г., страната няма да започне да намалява потреблението на въглища до 2026 г.
„С новата посока, зададена за въглищата в чужбина, Китай сега трябва да работи по-усилено за своята вътрешна зависимост от въглища“, каза Ли Шуо, старши съветник по климата в Greenpeace.
Борба за Индо-Тихоокеанския регион
Часове по-рано, без да споменава Китай по име, Байдън каза, че демокрацията няма да бъде победена от авторитаризма.
„Бъдещето ще принадлежи на тези, които дават на хората си възможност да дишат свободно, а не на тези, които се стремят да задушат хората си с желязна ръка“, каза Байдън.
"Всички ние трябва да призоваваме и осъждаме потискането на расови, етнически и религиозни малцинства, независимо дали това се случва в Синдзян или Северна Етиопия, или навсякъде по света", каза той, имайки предвид западнокитайския регион, където властите са създали мрежа от лагери за интерниране на уйгури и други мюсюлмански малцинства.
Китай отрича обвиненията за злоупотреби в Синдзян.
Връзките между двете най-големи икономики в света изпаднаха в най-ниската си точка от десетилетия по въпроси, вариращи от правата на човека до прозрачността относно произхода на COVID-19.
Си каза, че има нужда от "отхвърляне на практиката за образуване на малки кръгове или игри с нулева сума", което е възможно позоваване на ръководения от САЩ форум Quad (четворката от Австралия, Индия, Япония и САЩ), разглеждан като средство за възпиране на Китай, който трябва да се срещне на ниво лидери във Вашингтон в петък.
Китай миналата седмица предупреди за засилена надпревара във въоръжаването в региона, след като САЩ, Великобритания и Австралия обявиха нов индо-тихоокеански съюз за сигурност, наречен AUKUS, който ще предостави на Австралия технологията и възможностите за разполагане на подводници, задвижвани с ядрена енергия.
Имиджът на Байдън пострада заради хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан, но той каза, че краят на най-дългата война в Америка ще позволи на Съединените щати да пренасочат ресурсите и вниманието си към Индо-Тихоокеанския регион.
"Военната намеса отвън и така наречената демократична трансформация не водят до нищо друго освен до вреда", каза Си в очевидна нападка към САЩ.