Харвардският университет ще спре да инвестира в изкопаеми горива. Вместо това ще използва гигантския си фонд на стойност 42 милиарда долара, за да подкрепи зелената икономика и се присъединява към нарастващата вълна от инвеститори, които се отдръпват от замърсяващите индустрии, съобщава Bloomberg.
Harvard Management Co., която управлява фондацията, няма инвестиции в компании, които проучват или разработват изкопаеми горива и „не възнамеряват да правят такива инвестиции в бъдеще“, заяви в четвъртък президентът Лорънс Бакоу в писмо, публикувано на уебсайта на университета.
Този ход идва след години на постоянен активизъм от страна на студентите, които призовават за разпродажба на акциите на компании за изкопаеми горива, и на фона на все по-категоричните искания от инвеститорите и финансовите институции да оттеглят подкрепата си за бизнеса, който допринася за изменението на климата, причинено от човека.
Университетът от Бръшляновата лига, който е и с най-големите финансови възможности в САЩ, ще последва стъпките на други университети като Калифорнийския и Университета Кеймбридж във Великобритания, които се ангажираха да спрат своите инвестиции в индустрията на изкопаеми горива.
Миналата година Харвард обеща да работи с инвестиционните си мениджъри, за да създаде път към постигане на нулеви емисии на въглероден диоксид до 2050 г. Това обаче не беше достатъчно бързо за студентска група, която подаде жалба през март до главния прокурор на Масачузетс в опит да принуди университета да продаде своите акции в компании за изкопаеми горива на стойност близо 838 милиона долара, пише ежедневният студентски вестник на Харвардския университет The Harvard Crimson.
„Като се има предвид необходимостта от декарбонизация на икономиката и нашата отговорност като доверени лица да взимаме дългосрочни инвестиционни решения, които подкрепят нашата преподавателска и изследователска мисия, ние не вярваме, че тези инвестиции са разумни“, каза в четвъртък Бакоу. Харвард има наследствени инвестиции във фондове за частен капитал с излагане на изкопаеми горива, но те са по-малко от 2% от дарението и „са в режим на оттичане след края на търговската сесия на фондовия пазар“, каза той.
Университетът също ще се присъедини към нарастваща група институционални инвеститори и правителства, които се опитват да ускорят усилията за декарбонизация. Миналата година Китай, Япония и Южна Корея се ангажираха за постигане на въглеродна неутралност. Пекин не е финансирал никакви въглищни проекти чрез своята инициатива "Един пояс, един път" през първата половина на годината, което се случи за първи път откакто тя започна през 2013 г., се казва в доклад на Международния институт за зелени финанси.
Индустрията за управление на активи търси все повече начини да ускори прехода към въглеродна неутралност. Pacific Investment Management Co. и Fidelity International са сред фондовете, които разработват стандарти за нетно нулево инвестиране. Главният изпълнителен директор на BlackRock Inc. Лари Финк заяви миналата година, че неговата фирма ще подкрепи хилядите компании, в които инвестира в борбата им с изменението на климата.
Въпреки все по-голямото значение на изменението на климата в инвестиционните решения, 10-те най-големи американски публични пенсионни фонда все още имат много пари, инвестирани в най-големите корпоративни замърсители. Наскоро анализатори от Bloomberg Intelligence изчислиха, че общата им стойност е около 40 милиарда долара, което означава, че 9% от общите дялови участия на фондовете са предназначени за 20 компании, които замърсяват околната среда.
През 2017 г. ръководството на Харвардския университет заяви, че ще вземе предвид въздействието на някои инвестиции върху околната среда, но студентите не считат този ход за достатъчен. Дарението на Харвард беше оценено на 41,9 милиарда долара към юни 2020 г., което го прави един от най-големите сред частните университети в САЩ.