Даниел Мос: Икономическото забавяне на Китай е точно толкова важно, колкото работните места в САЩ

Ако се откъснем от разочароващия брой работни места в САЩ и значението им за бъдещото намаляване на стимулите от страна на Федералния резерв, данните от Китай предлагат също толкова отрезвяващ поглед върху глобалното възстановяване.

Икономистите са съгласни за ръста на заетостта през август, който беше по-слаб дори от най-песимистичната оценка. Свиването на количествените облекчения на Фед е малко вероятно да бъде обявено този месец; около края на годината е по-вероятния период.

В Пекин оттеглянето на помощите е последното нещо, което е в мислите на управляващите: Народната банка на Китай прекара последните дни, засилвайки мерките за подпомагане на малкия бизнес и обещавайки по-ефективна употреба на местните държавни облигации. Властите сигнализираха за допълнително намаляване на коефициента на задължителни резерви за кредиторите след намалението през юли. Моделът предполага притеснение, че растежът се забавя твърде бързо.

Всъщност възстановяването на Китай показва по-слаб растеж. Властите преминаха от притеснения за прекалено силно възстановяване до усилие да спрат новото забавяне. За централните банки, които започнаха да се занимават с настаняване, като Южна Корея и Австралия, и тези, които призоваха Федералния резерв да продължи с това, промените в Китайската централна банка са причина да внимават особено много. Европейската централна банка, чиито управители се срещат тази седмица, не би трябвало даобмисля затягане на политиката в тази международна среда.

Китайският кредит започна да се увеличава през юли с най-бавните възможни темпове от първите месеци на пандемията. Избухването на делта варианта на Covid-19, което Китай твърди, че контролира, удари продажбите на дребно. Ограничението на Пекин върху замърсяването на въздуха и пазарите на имоти пречи на промишленото производство. Продажбите на автомобили са разочароващи. Ключов показател за здравето на индустриите за услуги се понижи през август. Всичко това е много далеч от рекордния растеж, отбелязан през първите няколко месеца на годината. 

Текущата статистика за Китай вече не е ласкана от сравненията с миналата година. Брутният вътрешен продукт вероятно е нараснал с малко по-малко от 6% през третото тримесечие спрямо година по-рано, изчисляват икономистите, реално със същите темпове като последните три месеца на 2019 г., точно преди удара на пандемията. Тогава Китай беше в дългосрочно забавяне и тъй като пост-пандемията отслабва, икономиката се връща към среден темп на ръст.

Малко вероятно е Пекин да остави икономиката на Китай да се забави твърде много и най-новите мерки вероятно най-добре могат да бъдат формулирани като управление на риска. Китай не хвърли толкова фискални или парични усилия върху пандемията, колкото САЩ - отпускането на юздите не се извършва от позиция на свръхразхлабена политика. По-рано през годината, когато възстановяването генерираше твърде бърз темп на експанзия, китайските длъжностни лица започнаха отново да се притесняват от дългове и финансови дисбаланси, както в периода преди Covid. Сега нещата са по-зле Това означава, че светът и самият Китай трябва да търсят по-умерено представяне, а не двуцифрения ръст от периода след 2000 година.

Федералният резерв не обича да говори прекалено много за това как другите икономики се представят в обсъжданията си, но официалните лица ще обърнат внимание на забавянето в Китай. Условията не са толкова добри в Азия, част от света, която се радва на суперлативи на растежа от десетилетия. Фед има добри аргументи, местни и глобални, да го кара по-полека.