За повечето от нас все по-конкретните доказателства, че ефикасността на ваксините срещу Covid намалява с времето, трябва да бъдат причина за безпокойство. За фармацевтичните компании, които са похарчили милиарди долари за разработката им, това е възможност, която се получава веднъж в живота, казва Дейвид Фиклинг за Bloomberg Opinion.
Последните проучвания за ефективността на ваксините доведоха до редица поръчки за реимунизационни дози. САЩ ще започнат да разпространяват допълнителни ваксини от 20 септември и очакват да пуснат около 100 милиона дози през следващите месеци. Обсъжда се съкращаването на прозореца преди трета доза от осем до едва пет месеца. Миналата седмица Великобритания поръча още 35 милиона дози от ваксината Pfizer Inc., за да подсили приложените по-рано дози. В Израел всеки над 30 годишна възраст вече отговаря на условията за реимунизация.
Това е голяма промяна за традиционния бизнес модел на ваксини. Въпреки че в много случаи се поставят на почти всеки човек на планетата, препаратите за имунизация обикновено са неизгодни за фармацевтичната индустрия.
Препарати, които изискват години разработка и милиарди долари финансиране се купуват в огромни количества от правителства, които внимателно следят цената и често са ефективни за цял живот след еднократна доза. Този модел на изключително високи начални разходи, минимални маржове и почти нулева повтаряемост не представлява привлекателен начин за компаниите да разпределят капитал. В продължение на десетилетия има опасения, че изследователската и развойна дейност в сферата на ваксините значително намалява. Ако не беше постоянният приток на нови клиенти, когато децата се раждат и започнат обичайния си ваксинационен цикъл, тази част от индустрията би замряла още повече, отколкото е в момента.
Приливът на поръчки за реимунизационни дози нарушава този модел. Травмирани от най-голямата пандемия от един век насам, богатите страни се готвят да плащат скъпо година след година, за да останат защитени. Предвид вероятността по-голямата част от населението на света от 7,7 милиарда души в крайна сметка да получи годишни дози от лекарство, което се продава на дребно между 2 и 20 долара, индустрията Covid вече е много по-голяма от грипния бизнес, който носи 6,5 милиарда долара годишно. Достатъчно е само да погледнете редицата компании, които провеждат клинични изпитвания на лекарствата си, той показва зашеметяващ контраст в индустрия, която беше изпаднала в летаргия заради необезпокояваната доминация на GlaxoSmithKline Plc, Sanofi, Merck & Co. и Pfizer, а конкурентите им се насочиха към по-печеливша дейност.
Това привидно е добра новина, но не е така. В края на краищата съществуващият капацитет на производителите на ваксини все още е ограничен и всички заводи, които произвеждат реимунизационни дози за богатите страни, няма да правят първи дози за по-бедните държави. Очаква се компаниите с опит в производството да получат лицензи и през следващата година да разполагат достатъчно капацитет, за около 18,5 милиарда дози, според база данни на Unicef. Това може да е достатъчно, за да се имунизират държавите и възрастовите групи, които не са го направили през тази година, и да се поставят дози за реимунизация. Но ако всяка заможна държава повтаря своя кръг от ваксинации на всеки пет месеца, предлагането отново ще се ограничи.
Както вариантът Делта ни показа, Covid-19 има забележителната способност да мутира в нови щамове на места, където се разпространява неконтролируемо. Да позволим на по-бедните региони на света да продължат да изпитват недостиг на ваксини би било морално падение само по себе си. Но рискът от появата на нови щамове означава, че той се проваля дори на най-елементарния тест за личен интерес и на богатите страни. Точно такъв е сегашният случай, когато ефективността на съществуващите ваксини срещу сериозно заболяване изглежда продължава дълго време, дори способността им да предотвратят по-леките симптоматични инфекции намалява след няколко месеца. Рискуваме да попаднем в свят, в който богатите трупат запаси от ваксини въпреки недостига по света без това да носи ползи за здравето на техните жители.
По-добър начин да разглеждаме проблема е да признаем, че ваксините не са потребителски продукти: Те са инфраструктура. Като бизнес те нямат голям смисъл и дори ваксините срещу Covid в крайна сметка ще бъдат изместени от лекарства за рак и сърдечни заболявания, които носят по-голяма печалба. Като обществено благо, ефектът им е забележителен. Като се оттеглиха от по-значимо участие в разработката и разпространението на нови ваксини, правителствата задълбочиха негативния ефект от болестите върху света. Не само в случая с Covid, но и при други заболявания при които има недостиг на ваксини, като например денга и лаймска болест.
Около 18 месеца след тази криза, все още не успяваме да се отнасяме към коронавируса като глобалния проблем, който представлява въпреки изразходваните трилиони публични и частни пари. Да гледаме на ваксините просто като на поредния клон на фармацевтичната индустрия, която страни от разработването им в продължение на десетилетия означава да загърбим техния чудотворен научен потенциал заради неработещ бизнес модел. Ако тази пандемия изобщо промени нещо, би трябвало да започне именно с това.