Скъсаната верига за доставки по света през погледа на един контейнер с тор

Някъде на пристанището в Шанхай - най-натовареното в света - един контейнер с изкуствена тор изчаква реда си да бъде натоварен за САЩ. Той е сред десетките хиляди, които стоят там от месеци, защото тайфуни или огнища от Ковид задълбочиха забавянето в световната снабдителна верига.

Въпреки че изкуствената тор стои там от месец май, пристанището е едва една от спирките по пътя ѝ от централен Китай до американския Среден запад. Забавянето увеличи срока за доставка от седмици до над половин година. И този срок ще продължи да се увеличава, защото много стоки дори не са започнали пътуването от близо 15 000 километра.

Това е история за една обикновена суровина и изморителното ѝ пътуване до другия край на света. И въпреки че част от причините тя да не може да достигне окончателната си дестинация са специфични за конкретния случай, пътуването е емблематично за инерцията, която е обхванала световната търговия по време на пандемията.

От САЩ през Судан до Китай, контейнерите застояват по пристанища, железопътни депа и складове, докато пандемията продължава да се разраства. В сектор с около 25 милиона контейнера и 6000 кораба, които ги пренасят, лесно може да наречем тези сътресения огромен проблем, който засяга единствено контейнерните превози. Но всеки курс, който се бави, представлява ограничение на икономическата активност, като всеки контейнер увеличава бремето върху потребителите и затруднява доставките на храни до супермаркетите или подаръци за празниците.

Това е и урок за каскадния ефект на световните снабдителни вериги, който демонстрира ограниченията на диверсификацията, защото всички вериги все още са неразривно свързани с Китай. 

 „Всички пътища водят обратно към Китай и това оказва сериозно влияние върху  цялата снабдителна верига“, казва Дон Тиура, ръководител на базираната в САЩ  Sourcing Industry Group. “Забавянето в едно пристанище или завод има мащабни последици за следващите етапи на производство, а ефектът от това се усеща по целия свят.”

Заводът

Пътуването точно на този контейнер, пълен с приличащ на пясък амониев фосфат, започва през февруари. Тогава дълбоко в селскостопанския център на американския среден запад доставчик за фермери от Илинойс поръчва 8 контейнера с изкуствена тор от централен Китай. 

Преди пандемията подобна партида би пристигнала в Чикаго през април, точно навреме за периода на засаждане, казва Стив Крейниг, директор логистични операции в IM-EX Global Inc. Той отговаря за координацията при транспорта на товара. Но до май част от изкуствената тор все още се намира в Чунцин, на 2400 западно от Шанхай, където е произведена.

Причината: недостиг на празни транспортни контейнери.

Връщането им от курсове до Европа и САЩ беше забавено от всякакви фактори от намален персонал до липса на шофьори на камиони за пренасяне на контейнерите от пристанищата. Китайският град е заобиколен от планини, което затруднява достъпа до него по море и намалява шанса да дойде и празен контейнер.

Крейниг прекарва месеци в опити да осигури контейнери и място на няколко кораба, които ще отпътуват от Шанхай. Изкуствената тор вече е разпределена в контейнери, които поемат с камиони към шлепове по река Яндзъ.

Реката

Плаването по най-натоварената река в континентален Китай отнема 8 дни. Този контейнер изважда късмет, че изпреварва сезона на тайфуните. Но не всички успяват да го направят. 

Движението по Яндзъ, по която през 2019 година преминаха рекордните 2,93 милиарда тона товари, беше разстроено от множество екстремни климатични явления, които обхванаха Китай през лятото. Властите трябваше да спрат корабоплаването по реката по време на бурите, което доведе до дълъг списък от кораби, които чакаха с дни да преминат. 

Този товар успя да избегне катастрофалните наводнения, но не и високите транзитни разходи, защото тарифите за товарите както по международните канали, така и по Яндзъ се увеличиха неколкократно.

„По Яндзъ и без това преминават ограничен брой контейнери и някои компании плащат повече, за да вземат свободните контейнери и да не се налага да прекарват стоките си до Шанхай с други видове транспорт,“ заяви Крейниг.  

Контейнерът най-после пристига в Шанхай на 27 май и е откаран с кораб до най-натовареното пристанище на света.

Пристанището

Крейниг не е сигурен защо контейнерът е останал в Шанхай, докато останалите 7 от партидата вече са достигнали Чикаго, но подозира, че основният виновник е хаосът, обхванал китайските пристанища. Пандемията се отрази особено тежко на контейнерните превози, a Китай стана основен източник на забавяне.

Пристанището Янтян в Шънджън беше затворено през май заради огнище на ковид, което доведе до забавяне по цялото източно крайбрежие, а от своя страна това се отрази на цялата снабдителна верига. По-рано този месец, корабите заобикаляха и пристанище Нинбо, третото най-натоварено в целия свят, и то след като един служител на дока даде положителен тест за ковид.

Тайфуните и екстремните климатични явления утежниха ситуацията. През юли, изоставеният контейнер преживя и тайфуна Ин-фа, който затвори пристанището в Шанхай и други близки градове за около 4 дни. Закъснението може да достигне исторически рекорди, ако тази тенденция се запази. За момента, нашият контейнер с изкуствена тор продължава да се намира някъде сред хилядите други на пристанището в Шанхай.

Тихият океан и отвъд него 

Но дори място на кораб за Съединените щати не означава, че пред контейнера не стоят и други заплахи. Тихият океан е опасно място за капитани, които бързат, за да изпълнят курсовете си навреме. А когато товарът пристигне на северноамериканско пристанище, го очакват още проблеми. Най-важният търговски портал с Азия беше задръстен с най-големия брой контейнеровози от над 6 месеца насам. По-рано този месец 35 кораба чакаха на котва за място на двете пристанища-близнаци в Лос Анджелис и Лонг Бийч, Калифорния. Заради голямото струпване на кораби много от тях се пренасочват към Ванкувър.

Следващият етап е сухопътният транспорт. Той може да продължи между един и три месеца преди контейнерът да достигне от пристанище на Западния бряг до Чикаго с влак или камион.

Нова пратка

Случаят със заседналия контейнер прилича на най-страшните кошмари на всеки, който е част от в световната търговия. Но Крейниг се връща с поръчка за още 8 контейнера от Китай за САЩ. Повтаря се същата поредица от закъснения. Отново няма свободни контейнери в Чунцин, затова Крейниг решава да се откаже от речния транспорт и товари изкуствения тор в насипно състояние на камиони, които го доставят в склад в Шанхай. Оттам се товари на контейнери, но този месец част от тях пристигнаха и в Нинбо. Малко след това стана ясно, че един от терминалите в Нинбо е затворен заради служител заразен с коронавируса.

“Това е сизифов труд”, споделя Крейниг.