Влошаването на екстремните горещини вероятно ще увеличи значително икономическите и обществените разходи за здраве в Съединените щати, освен ако не настъпи сериозна корекция на изменението на климата, казват изследователите в доклад, публикуван във вторник.
Годишните икономически разходи, които могат да скочат до 500 милиарда долара до 2050 г., биха засегнали непропорционално малцинствените групи, според доклада на Атлантическия съвет, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
Съединените щати биха могли също така да имат 59 000 нови смъртни случая годишно до 2050 г., ако не се предпримат действия по отношение на изменението на климата, установи проучването, особено във вече горещи райони като Аризона, Южна Калифорния и югозападен Тексас.
Докладът „помага на хората да започнат да виждат мащаба на тази криза, както финансово, така и за нашето здраве“, казва Кати Баугман Маклауд, старши вицепрезидент на Центъра за устойчивост на фондация „Адриен Арш-Рокфелер“.
Проучването разглежда потенциалните икономически последици от продължаващ ръст на емисии в сравнение с въздействията при „нормални“ години - не особено топли - като тези между 1986 г. и 2005 г.
Ако бъде избегнато допълнително изменение на климата, САЩ ще губят средно около 100 млрд. долара всяка година от производителността на труда поради екстремни горещини, въз основа на историческите тенденции и икономическите данни за 2020 г., се прогнозира в доклада.
Но без значителни съкращения на емисиите или усилия за адаптиране към по-високи температури, годишните загуби могат да достигнат 200 млрд. долара до 2030 г. и 500 млрд. долара до 2050 г. - около 1% от прогнозирания размер на икономиката през 2050 г., се посочва в доклада.
Изследователите изчисляват, че без „съгласувани действия“ за забавяне на изменението на климата, 30% от населението на САЩ - или около 100 милиона души - биха могли да очакват до 2050 г. да преживеят поне 100 дни годишно, когато дневната максимална температура надвишава 32 градуса по Целзий.
Това е шест пъти повече от хората, които биха се сблъскали с такава жега без допълнителни климатични промени.
Прогнозите се основават на исторически данни за климата и научни модели, които оценяват сценариите за емисии между 2021 и 2060 г., се казва в доклада.
Секторите, които включват значително количество работна ръка на открито като селското стопанство и строителството, биха били засегнати непропорционално, както и услугите, чиито работници биха могли да имап проблеми без достатъчен достъп до климатици.
Чернокожите и латиноамериканските работници вероятно ще се сблъскат със загуби на производителност с 18% по-големи от белите работници, тъй като са склонни да живеят и работят в по-изложени на топлина региони, се казва в доклада.
„Това е друг слой на дискриминация и неравенство“, каза Баугман Маклауд.
Икономическите загуби биха дошли отчасти от намалените добиви на фермите. Илинойс може да претърпи до 1,6 милиарда долара годишно загуби от топлинни щети на основните култури до 2050 г. при нормален ръст емисиите, променящи климата, се оценява в доклада.
Последиците от прогнозирания спад от 10% на общите добиви на царевица в САЩ до 2050 г. поради неконтролирани емисии и екстремна топлина няма да бъдат ограничени до границите на страната, казват изследователите.
„Тъй като Съединените щати представляват близо една трета от световния износ на царевица, икономическите последици могат да бъдат от международно значение“, пишат авторите.
Отрицателните ефекти от силната жега биха могли да бъдат по-коварни от тези от по-непосредствени значими събития като горските пожари и ураганите, които сега засягат САЩ.
Проучването посочва доклад от юли на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, който установяви, че горещите дни увеличават нараняванията както сред служителите на закрито, така и на открито, отчасти, тъй като високите температури влияят върху концентрацията.
Съединените щати биха могли да имат до 450 000 наранявания, свързани с работата, годишно до 2050 г. без значителни действия по изменението на климата, казват от Атлантическия съвет.
„Не искаме хората да се отчайват, но искаме да започнем да поставяме количествена оценка зад това, за да осъзнаем колко смъртоносен е този риск и след това да внесем решения“, каза Баугман Маклауд.