Талибаните назначиха изпълняващ длъжността ръководител на централната банка на Афганистан, за да облекчат нарастващите икономически сътресения, повече от седмица след като ислямисткото движение превзема столицата Кабул, предаде Bloomberg.
Хаджи Мохамад Идрис е назначен за временно изпълняващ длъжността управител на централната банка Da Afghanistan Bank, за да помогне за въвеждането на ред в една осакатена от войната икономика, която е в затруднение повече от седмица със затворени банки и празни държавни учреждения.
Очаква се той да помогне за организирането на институцитеи и решаването на икономическите проблеми, пред които е изправено населението, се казва в изявление на говорителя на талибаните Забихула Муджахид от понеделник.
Назначаването, дошло след като Иран възобнови износа на гориво за Афганистан, идва на фона на все по-остри икономически проблеми, като на държавните служители не се плаща, много фирми са затворени и има голям ръст на цените на основните стоки, включително храни и горива.
Тъй като много висши служители и други, свързани с подкрепяното от Запада правителство, се укриват или вече са напуснали страната, талибаните се опитват да убедят специалисти и технически експерти да се върнат на работа, за да накарат икономиката отново да работи.
Високопоставен представител на талибаните заяви, че Идрис, от северната провинция Джаузджан, е имал дългогодишен опит в работата по финансовите въпроси с предишния лидер на движението Мула Ахтар Мансур, който беше убит при удар с дрон през 2016 г.
Макар да няма публичен профил извън движението и да няма официално финансово обучение или висше образование, Идрис е ръководител на финансово-икономическата секция на движението и уважаван за своя опит, каза висш лидер на талибаните.
"Има много хора, които са били непознати за света, но са заемали ключови позиции и са имали голям принос. Хаджи Идрис е сред тях", каза той.
„Вярвам, че той дори не е изучавал религия, но е експерт по финансови въпроси“, каза той.
Самата икономическа комисия действаше в сянка през последните 20 години. Дейностите й включват събиране на незаконни данъци от бизнеса и фермерите за финансиране на групата, както и разпределение на средствата от изнудвания, отвличания с цел откуп, търговията с наркотици, се казва в доклад на Съвета за сигурност на ООН.
Цените на хранителните продукти като брашното и олиото са се повишили с цели 35% през последната седмица. Банките и аптеките в Кабул също са предимно затворени.
Афганистанските кредитори вероятно ще изискват подкрепа от централната банка, за да управляват ликвидността на афгана и щатския долар, след като отворят, каза висш афганистански банкер, който поиска да остане анонимен.
„Ако тази несигурност остане, клиентите ще изтеглят повече средства и банките ще се нуждаят от по-голяма подкрепа от (централната банка)“, каза банкерът
Доставки на петрол от Иран
Иран възобнови износа на бензин и петрол за Афганистан преди няколко дни, след искане от талибаните, съобщи в понеделник Съюзът на износителите на нефт, газ и нефтохимически продукти на Иран.
Цената на бензина в Афганистан достигна 900 долара за тон миналата седмица, тъй като много афганистанци панически търсеха гориво, за да напуснат градовете, страхувайки се от репресии и връщане към суровата версия на ислямския закон, който талибаните наложиха, когато бяха на власт преди две десетилетия.
За да противодейства на скока на цените, новото талибанско правителство помоли шиитския Иран да запази границите отворени за търговия.
„Талибаните изпратиха съобщения до Иран, казвайки "можете да продължите износа на петролни продукти“, каза Хамид Хосейни, член на борда и говорител на иранския съюз в Техеран, и добави, че някои ирански търговци са били предпазливи поради съображения за сигурност.
Иранският износ започна преди няколко дни, след като талибаните намалиха митата върху вноса на гориво от Иран до 70%, добави Хосейни, показвайки официален документ от митническата организация на Афганистан.
Документът е издаден от "Ислямско емирство Афганистан" - името, с което талибаните се наричат.
Основният ирански износ за Афганистан е бензин и газьол. Иран изнася около 400 000 тона гориво за съседа си от май 2020 г. до май 2021 г., според доклад, публикуван от PetroView, иранска платформа за изследвания и консултации за петрол и газ.
Между март 2020 г. и март 2021 г. Иран е отговорен за 367 милиона долара внос, предимно гориво, според доклад, съставен от афганистанското министерство на финансите, търговските камари и данни от частни предприятия.
Следващите двама най-важни доставчици на петрол са Туркменистан и Узбекистан с търговия, предимно петрол, на стойност съответно 257 милиона и 236 милиона долара.
Източник с директни познания по въпроса, който поиска да не бъде посочен, заяви, че повече от 1 милион тона годишно или над 20 000 барела на ден иранско гориво отива в Афганистан.
"Проблемът е, че банките спряха да работят преди три дни, така че може да се върнем към чанти с пари", каза източникът.
Самолети с пари срещу хиперинфлацията
Афганистан е изправен пред потенциално катастрофална перфектна буря от затварянето на банките и недостиг на твърда валута на фона на спирането на паричните преводи от компании, които поддържат ключовия поток от парични преводи към афганистанци от чужбина към семействата им в страната.
Тъй като банкоматите в градовете бяха изпразнени, а банките и основната финансова борса на Сарай Шахзада в Кабул все още са затворени, страната се сблъска с поредица от икономически сътресения, откакто талибаните завзеха властта преди седмица.
Без достъп до 9 млрд. долара в замразени резерви на централните банки, които се държат в САЩ, и със спирането на решаващите доставки на долари от САЩ, обикновените афганистанци вече се сблъскват с нарастващите цени на основните стоки като стойността на националната валута афгана спадна на фона на изчерпаните парични средства.
Заплатите за държавни служители, много от които се крият след превземането на талибаните, не се изплащат, докато миналата седмица в банките се образуваха опашки за теглене на спестяванията. Експертите предупреждават за риска от хиперинфлация и засилените трудности във вече обеднялата страна.
Сред предупреждаващите за риска от нарастваща инфлация е Аджмал Ахмади, бившият централен банкер в страната, който избяга миналата седмица. Той предположи, че инфлацията скоро може да достигне двуцифрени числа.
Обяснявайки кризата, Греъм Смит, изследовател от Overseas Development Institute, каза:
„Афганът беше защитен от буквално самолети, натоварени с щатски долари, които кацаха в Кабул редовно, понякога седмично.
„Ако талибаните скоро не получат парични средства за защита на афгана, мисля, че съществува реален риск от девалвация на валутата."
Ед Долан от вашингтонския тинк-танк Niskanen Center е на подобно мнение:
„Потокът от долари в страната чрез чуждестранна помощ и частни парични преводи изглежда до голяма степен е спрял.
„Хората, които държат спестявания под формата на местна валута, ще се втурнат да ги обменят за долари. Ако не могат да намерят долари, те ще се опитат да заменят своите пари за стоки. Цените ще бъдат увеличени допълнително."
Джъстин Сандефур, старши научен сътрудник в Центъра за глобално развитие, каза пред New York Times: „В краткосрочен план това е потенциално катастрофално. Има възможност за срив на валутата и финансова криза, която може да причини истинска болка на нормалните хора."
Решението на Western Union и MoneyGram миналата седмица да преустановят услугите си също се очаква да има дълбок ефект, като страната е една от най-зависимите в света от паричните преводи от членове на семействата от чужбина.
Според Световната банка преводите представляват 4% от БВП на Афганистан или 800 млн. долара годишно.
Обявявайки този ход миналата седмица, Western Union призна ефекта от спирането.
„Ние осъзнаваме, че нашите услуги осигуряват жизненоважен канал за нашите клиенти да подкрепят своите близки и ние ще продължим да следим отблизо тази бързо развиваща се ситуация и да държим нашите клиенти и сътрудници информирани за всяко развитие“, се казва в съобщение на компанията.
По-малко очевидно, но също толкова критично, изглежда е било въздействието върху по-малко официалната ислямска система "хавала" за прехвърляне на пари от чужбина, която разчита на твърда валута в подкрепа на своите операции и която е по-широко използвана от хората в селските райони, които също са най-бедните в страната.
Дефицитът на парични средства вероятно ще има далечни последици, освен ако талибаните не намерят начин да накарат икономиката на Афганистан да работи отново.
Вече се появиха съобщения, че афганистанците в градовете не са в състояние да плащат наемите, докато някои се оплакват, че не могат да намерят храна и гориво.
Дори преди идването на талибаните цената на основните продукти като хляба рязко се повиши поради въздействието на пандемията.
Стойността на афгана също е спаднала като през уикенда се съобщаваше, че уличните борси, които са били отворени отново, са обменяли един долар за 86 афгана, в сравнение с около 80 преди падането на Кабул.
Мрачните перспективи бяха подчертани от прогнозата на Fitch Solutions в петък, че икономиката на Афганистан може да се свие с до 20% тази година и валутата й да се понижи още повече.
„Вероятно тази година икономиката ще се свие рязко“, каза Анвита Басу, ръководител на отдел „Азиатски риск“.
„Страните, изправени пред подобни обстоятелства, като Мианмар и Сирия, станаха свидетели на срив на техния БВП с около 10-20%, което не може да бъде изключено и за Афганистан“.
Изследователската служба на Конгреса отбеляза тази година, че 90% от населението на Афганистан живее с по-малко от 2 долара на ден и предупреди, че загубата на американска подкрепа ще отслаби една от най-малките икономики в света.