Повечето хора възприемат завръщанеро в офисите като завръщане към нормален начин на живот. Но има група служители, които гледат на завръщането като неизследвана територия и това са родителите, на които им се е родило първото дете през последните 18 месеца, пише Конор Сен за Bloomberg.
Връщането в офиса често е по-лесно за млади, самотни или служителите без деца. Но новите родители първо трябва да разберат как да се справят с пътуванията до работа, дългите часове далеч от дома и отглеждането на малки деца. Целият им опит досега е свързан с пандемията и работата от дома, където семейното общуване е част от нормалния ход на деня. Особено в случая на новите бащи, пандемията може да е довела до отдавна закъсняла културна промяна в това как да се балансира работата и семейния живот.
По време на възстановяването на пазара на труда тази година процентът на участие на майките в работната сила изостава от бащите в САЩ, отчасти поради трудностите при намирането на достъпни грижи за деца. Данните до голяма степен потвърждават, че американската работна култура не е особено благоприятна за семейството, обикновено оставяйки майките като грижещи се в краен случай, при необходимост.
Това, за което се говори по-малко, е как пандемията е променила бащинството, особено по отношение на новите бащи, които нямат база за сравнение отпреди пандемията. В проучване от юни миналата година - все още в началото на ерата на ковид - Harvard Graduate School of Education установява, че 68% от бащите се чувстват по-близо или много по-близо до децата си от началото на пандемията.
Макар че бащите може да са се върнали на работа по-рано от майките, Джед Колко, главният икономист на уебсайта за заетост indeed.com, отбелязва, че с спрямо броя на отработените часове няма същата разлика в работата между бащи и майки, тъй като от февруари 2020 г. и двата пола са намалили броя на часовете, в които работят, с приблизително същата стойност. След като прекарват повече време с децата си, отколкото повечето предходни поколение бащи, е разбираемо това формиращо преживяване да произведе различен поглед върху техния трудов живот.
В проучване сред 18-64-годишните, които са работили дистанционно поне половината от времето по време на пандемията, се вижда, че 18% от хората биха обмислили да останат на свободна практика или самостоятелно заети, за да продължат да работят от вкъщи.
Разглеждайки отговорите според възрастта и пола, групата в която най-голям дял хора са заявили, че биха помислили за това, са мъже на възраст между 35-44 години - лицата, които е най-вероятно да имат деца на възраст под 18 години.
Родителите с по-големи деца може и да не харесват натоварената си вечерна рутина, но с годините са се научили как да се справят. Сега има контингент от млади двойки, които познават единствено света, в който татко винаги е наоколо, само защото работи от вкъщи. Така че е напълно разбираемо, когато компаниите започнат да извикват работниците обратно в офиса, много нови родители да започнат да търсят алтернативи. В крайна сметка те вече са доказали, че животът с работа от у дома е приемлив както за работодателя, така и за служителя. Все още се изяснява бъдещето на работата след пандемията и този въпрос ще бъде част от процеса.
Някои работници ще напуснат работа, за да работят дистанционно или да имат гъвкав график. Може би някои компании ще приемат различен подход, когато срещите в офиса ще се провеждат в часовете за семейна почивка от 10 часа до 15 часа, така че родителите да могат да бъдат вкъщи за сутрешната и вечерна семейна логистика. Все още твърде много работещи имат работа, която изисква физическо присъствие - не може да се подстригва или да управлявате булдозер дистанционно.
Но доколкото наличието на работно място, което да е подходящо и за семейството, изиска бащите да вярват и в тази идея - пандемията и допълнителното време, което даде тя на бащите у дома - може да са катализатори на отдавна закъсняло прозрение за нашите възможности.