Представители на правителството на Николас Мадуро и опозицията във Венецуела подписаха „меморандум за разбирателство“ в Мексико Сити в петък вечерта, за да започнат преговори, целящи прекратяване на петгодишната политическа безизходица и справяне с икономическия срив в страната.
Ръководителят на делегацията на опозицията Херардо Блайд заяви, че желанието и общото разбиране, че Венецуела е в разгара на „най-тежката криза“ в съвременната си история, направи това възможно, цитиран от Bloomberg.
В меморандума за разбирателство страните се договориха, наред с други теми, за график за избори с международни наблюдатели, отмяна на санкциите срещу Венецуела и „възстановяване“ на правото да се използват венецуелски замразени активи в чужбина.
„Цялата ни делегация се ангажира да направи всичко необходимо, за да постигне всеобхватно споразумение“, каза Блайд след подписването на Меморандума за разбирателство. „Процесът започва, което трябва да ни принуди да постигнем споразумения“.
За водещия представител на Мадуро и шефа на Народното събрание Хорхе Родригес, венецуелците вече имат шанса да уредят въпроси „без никаква намеса“, което може да доведе до бърз напредък. "Готови сме за ранни споразумения."
Даг Ниландер, представител на норвежкото правителство, което действа като посредник, изрази оптимистичен тон и заяви, че разговорите заслужават „силна подкрепа от международната общност“.
Отмяна на санкции
Страните се опитват да постигнат споразумение преди изборите на 21 ноември за кметски и губернаторски длъжности в цяла Венецуела. Опозиционните партии бойкотираха няколко предишни вота, като твърдят, че им липсват основни предпазни мерки, за да бъдат свободни и справедливи.
Разговорите ще продължат по „принципа, че нищо не е договорено, докато всичко не бъде договорено“ с предупреждения, които предвиждат частични споразумения, ако „прилагането им е спешно“, според текста на Меморандума за разбирателство.
Сталин Гонсалес, бивш вицепрезидент на Народното събрание, който ще представлява опозицията, заяви, че след подписването му страните ще се върнат в Мексико по-късно този месец или началото на септември, за да започнат преговори.
„Режимът няма капацитет сам да реши тази ситуация“, каза той за икономическия срив в страната. „Ще търсим начини да разрешим това и да помогнем на хората. Това трябва да бъде дългосрочно споразумение."
Няколко предишни кръга на преговори завършиха с неуспех, включително разговори в Барбадос през 2019 г., които също бяха наблюдавани от Норвегия. Този кръг има по-голям шанс за успех, тъй като двете страни и чуждестранните правителства, включително САЩ и Европейския съюз, са по-отворени за намиране на средна позиция по въпроси като хуманитарната помощ и правата на човека, каза Марихен Хименес, политолог от Университета в Оксфорд.
Мадуро каза, че ще изпрати сина си Николас Мадуро Гера в Мексико. Правителственият депутат Франсиско Тореалба, губернаторът на щата Миранда Ектор Родригес и делегация от Русия ще се присъединят към разговорите от името на правителството, според петима души, запознати с въпроса
Опозиционният лидер Хуан Гуайдо заяви в Туитър, че Меморандумът за разбирателство означава възможността за постигане на решение „за националната катастрофа“.
В допълнение към Русия и Холандия - присъстваща от името на опозицията - САЩ, Канада, Турция, Германия и Боливия ще наблюдават преговорите, но няма да играят активна роля в тях.
Мексико е избрано за място, защото се счита за неутрално място и от двете страни.
Американският президент Джо Байдън не е облекчил санкциите срещу финансовия и петролния сектор на Венецуела, откакто встъпи в длъжност през януари и продължи да подкрепя лидера на опозицията Хуан Гуайдо, който се обяви за временен президент през януари 2019 г., след като твърдеше, че е имало измама при преизбирането на Мадуро през 2018 г.
"Ние сме готови да преразгледаме политиките за санкции въз основа на значителен напредък в преговорите. Но това е, което трябва да видим: значителен напредък", заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс в четвъртък.
Кризата във Венецуела доведе до масово изселване, което според Организацията на американските държави наскоро ще достигне 7 милиона души до 2022 г. и ще бъде най-голямото в света, надхвърляйки това в Сирия.