Ебрахим Раиси поема президентския пост в Иран на фона на криза в Персийския залив
Очаква се новоизбраният президент да представи предложения кабинет на 5 август
Обновен: 16:25 | 3 август 2021
Ебрахим Раиси, ултраконсервативен духовник и протеже на върховния лидер на Иран, стана новия президент на страната, докато нова криза в сигурността се завихря по жизненоважните морски пътища на Персийския залив на фона на съмненията за оцеляване на ядрената сделка от 2015 г., съобщава Bloomberg.
60-годишният Раиси ще започне своя мандат, след като официално бъде назначен от Али Хаменей в телевизионна церемония, с което се прекратява осемгодишното управление на Хасан Рухани – по-умерена фигура, която се опита да изгради добри отношения със Запада. Очаква се новоизбраният президент да представи предложения кабинет на 5 август.
Клирикът ще трябва незабавно да се справи със засилването на международния натиск заради смъртоносна атака на кораб, преминаващ през Персийския залив, за която САЩ и други страни обвиняват Иран. Също така новият президент ще трябва да обяви ясно намеренията си относно забавените дипломатически усилия за спасяването на ядрената сделка.
Докато Раиси заяви, че възнамерява да продължи преговорите във Виена, за да спаси сделката, неговото президентство бележи връщането към твърда антизападна политика към изпълнителната власт на Ислямската република.
Съставът на външнополитическия му екип и особено дали в него има служители, които са запознати с преговорите от първа ръка, може да се окаже критично при определяне на напредъка. Петролните пазари следяха отблизо събитията в австрийската столица, тъй като спасяването на ядрената сделка вероятно ще стимулира скока в иранския износ по-късно през годината.
Вместо дипломатическото споразумение недоверието се задълбочава след нападението с дронове миналия четвъртък срещу свързан с Израел кораб край бреговете на Оман, което Иран отрича да е извършил. САЩ и Израел обещаха да отговорят на атаката, докато Великобритания извика пратеника на Иран в Лондон и изпрати служители да инспектират атакувания кораб край Обединените арабски емирства.
Израел, който е водещият регионален враг на Иран, се противопоставя на премахването на санкциите срещу Техеран. В продължение на месеци двете страни се обвиняват за атаките срещу корабите им. Смъртта на британец и румънец на борда на последния нарочен кораб изостри ситуацията.
Ядреното споразумение наложи строги ограничения върху ядрената дейност на Иран в замяна на облекчаване на санкциите. То започна да се влошава, след като тогавашният президент Доналд Тръмп едностранно изтегли САЩ през 2018 г. от него и наложи отново икономически санкции върху важния за Иран енергиен износ.
Иран все повече нарушава ограниченията за обогатяване на уран и в момента пречиства материала до ниво, необходимо за създаването на ядрено оръжие. Техеран казва, че атомната му програма е предназначена само за мирни цели, но опасенията на Запад са, че страната може да придобие способността да създаде бомба, помогнаха за напредъка на сделката от 2015 г.
Законодателите ще гласуват за одобряване или отхвърляне на кандидатите на Раиси за поста следващата седмица. Не е ясно дали той ще задържи някои членове на екипа на Рухани за ядрени преговори в интерес на приемствеността или ще наеме нови служители, които са работили при Махмуд Ахмадинеджад, последният религиозен твърдолинейник, който ръководи правителството в Иран.
Раиси беше избран за поста на президент на Иран на избори, помрачени от ниската избирателна активност, тъй като поддръжниците на средната класа на Рухани останаха вкъщи. Лидерът ще наследи криза в богатия на петрол югозапад на страната. Провинция Хузестан беше разтърсена от протести заради недостига на вода и икономика, нарушена както от санкциите на САЩ, така и от най-лошото огнище на коронавирус в региона.
Миналата седмица пандемичната ситуация в Иран се влоши, тъй като бързо разпространяващият се Делта вариант предизвика пета, рекордна вълна, като новите случаи бяха средно над 31 000 на ден.