Италия и Испания помогнаха за извеждане на еврозоната от рецесия след по -силно от очакваното увеличаване на икономиките от 2% през второто тримесечие на 2021 г., показват официални данни.
Зоната от 19 държави с единна валута надмина прогнозите за 1,5% увеличение на брутния вътрешен продукт въпреки разочароващите резултати от най-мощната икономика на блока, Германия.
Очакваше се Германия да отчете 2% растеж през второто тримесечие след спад от 2,1% през първите три месеца на годината, но успя да се повиши само 1,5%, след като силният производствен сектор беше засегнат от прекъсвания на веригите на доставки, причинени от недостиг на компютърни чипове.
Въпреки това Италия и Испания - третата и четвъртата по големина икономика в зоната на единната валута - растат по-бързо, отколкото икономистите очакваха. Испания се върна от спад от 0,4% в производството за първото тримесечие до рекорден ръст от 2,8% през трите месеца до юни, докато разширяването на Италия от 2,7% се удвои спрямо 1,3%, очаквано от анализаторите.
От четирите най-големи икономики на еврозоната, Франция имаше най-слаб растеж през второто тримесечие след равностойно представяне през първите три месеца на годината, с 0.9% ръст между април и юни.
Инфлацията в еврозоната пък нарасна изненадващо рязко през юли над важното целево ниво на Европейската централна банка от 2 на сто в резултат на повишаващите се енергийни цени.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се повиши през периода април - юни с 2,0% спрямо първото тримесечие, когато се сви с 0,3%, докато осредните очаквания на финансовите пазари бяха за по-умерен растеж с 1,5 на сто.
Спрямо година по-рано БВП на еврозоната скочи през второто тримесечие с 13,7% след свиване с 1,3% в началото на годината и при очаквания за повишение с 13,2 на сто.
В рамките на целия Европейския съюз БВП нарасна през второто тримесечие с 1,9% спрямо предходните три месеца (когато се понижи с 0,1%) и с 13,2% спрямо същия период на 2020 г. след свиване с 1,3% през първото тримесечие на настоящата година.
Въпреки относително силните данни за второто тримесечие, за разлика от икономиките на САЩ и Китай, които вече успяха да надвишат нивата от преди Covid паднемията, икономиката на еврозоната остава с около 3% под нивото си от края на 2019 г.
От началото на 2020 г. еврозоната, както и ЕС като цяло, претърпяха на два пъти техническа рецесия - дефиниция за две поредни тримесечия на икономически спад, като последната беше в края на миналата и началото на годината, когато поредната коронавирусна вълна доведе до нови строги ограничителни мерки и локдауни. С последвалото разхлабване на противоепидемичните мерки последва подем на бизнес активност и на икономическия растеж.
Евростат представи и предварителни, показващи по-силно от очакваното ускоряване на инфлацията в еврозоната през юли. Индексът на потребителските цени нарасна през юли с 2,2% спрямо година по-рано след повишение с 1,9% през юни и и прогноза за растеж с 2 на сто.
Основната инфлация (изключвайки цените на храни и енергия) се забави през юли до 0,7% на годишна база от 0,9% през юни и очаквания за повишение с 0,8 на сто.
Данните за юлските цени са факт, след като по-рано през месеца Европейската централна банка възприе нов подход към инфлационната си цел, приемайки симетрично инфлационно ниво от 2%, което би позволило временното надхвърляне на това ниво. Предишната основна политика на ЕЦБ се базиране на целево ниво на инфлацията от малко под 2 на сто.