"Добре дошли в глобалното затопляне“: Гърция предупрeди срещу излишната работа

Гръцките власти предупредиха обществеността срещу извършването на ненужна работа и пътувания в петък, тъй като температурите достигнаха 40 градуса по Целзий в Атина, а древният Акропол, най-посещаваният паметник в града, беше принуден за кратко да затвори.

Температурите бяха високи в голяма част от страната през последните дни и се очаква да достигнат 44 градуса в понеделник и вторник, съобщи Националната метеорологична служба, предупреждавайки за висок риск от горски пожари по време на "опасна" гореща вълна.

"Ние непрекъснато записваме максимални рекордни температури през всичките тези години, което означава, че изменението на климата е вече факт", каза Ставрос Соломос, изследовател в Центъра за атмосферна физика и климатология на Атинската академия, пред "Ройтерс".

"Очакваме да имаме по-чести, по-интензивни горещи вълни", каза той, както и "тропически нощи" - където температурите не падат под 25 до 30 градуса.

Акрополът бе затворен за няколко часа, както стана традиционно при повишаване на температурите, за да предпази туристите от жегата.

Топлинната вълна беше определена като опасна, тъй като се очаква да продължи няколко дни - поне до следващия петък, като пикът се очаква в понеделник и вторник, каза Теодорос Колидас, ръководител на метеорологичната служба.

Министърът на защитата на гражданите Михалис Хрисохоидис предупреди за "изключително високи температури" и призова хората "да проявят най-висока степен на отговорност и сътрудничество".

"Искам също да се обърна към нашите съграждани да избягват ненужно пътуване в жегата, но и ненужна работа", каза той.

По-рано този месец кметът на Атина Костас Бакоянис назначи главен експерт по жегите, първият в Европа, който да помогне за справяне с екстремните горещини.

"Добре дошли в глобалното затопляне! Много е горещо, много е потискащо", каза Джордж Папабейс, гръцко-американски турист, докато си проправяше път през центъра на Атина.

На столичните плажове условията бяха също толкова тежки.

Повече от 1000 души загинаха през 1987 г. в най-смъртоносната гореща вълна в Гърция с изгарящи температури за повече от седмица.

Пожарникарите са се справили с над 40 горски пожара през последните 24 часа, съобщиха от пожарната, подклаждани от ветровете и високите температури. 

Съседна Турция също е засегната от горски пожари, при които тази седмица са загинали четирима души.

Евакуирани са десетки села и хотели.

Повече от 60 горски пожара горят в шест провинции по егейското и средиземноморското крайбрежие на Турция. Пожарите засягат и популярни ваканционни дестинации като Мармарис, околностите на Анталия и област Мугла на Егейско море.

Телевизионни кадри показват хора, които бягат през полета и през плажовете, докато пламъците са в опасна близост до хотели и частни домове.

"Надявахме се да ограничим някои от пожарите от тази сутрин, но макар да смятаме, че ситуацията се подобрява, все още не можем да кажем, че те са овладени", съобщи министърът за горите Бекир Пакдемирили.

Три от жертвите са загинали в Манавгат, на 75 км източно от средиземноморския курорт Анталия и още един в Мармарис.

Пожарът продължава в Мармарис, но жилищните райони не са застрашени, каза Пакдемирли.

Министърът на урбанизацията Мурат Курум съобщи, че 27 квартала са евакуирани в Манавгат и 15 други квартала са били засегнати. Има евакуирани райони и в Адана и Мерсин. Евакуирана е и болница в Манавгат. Два отделни пожара избухнаха в близост до жилищни райони в Бодрум в Мугла и Дидим в провинция Айдин.

Пожарите започнаха да се разпространяват около Манавгат в сряда, раздухвани от силни ветрове при горещо време

Пакдемирли съобщи, че три самолета, девет дрона, 38 хеликоптера, 680 противопожарни автомобила и 4000 души участват в гасенето на огъня. Отделни горски пожари бушуват в провинциите Османие, Кайсери, Коджаели, Адана, Мерсин и Кутахя.

Екстремните метеорологични условия нанасят вреди на реколтите по целия свят, носейки със себе си заплахата от по-нататъшна инфлация на храните, когато разходите вече се движат близо до най-високите нива за десетилетие и нивата на глад се увеличават.

Най-силната слана в Бразилия от две десетилетия нанесе смъртоносен удар върху младите кафеени дървета в най-големия производител в света.

Наводненията в ключов регион за отглеждане на свине на Китай наводниха фермите и повишиха заплахата от болести по животните. 

Изгаряща жега и суша смачкаха посевите от двете страни на границата между САЩ и Канада. А в Европа проливните дъждове предизвикаха риск от заболявания по зърнените култури и спряха тракторите в напоените полета.

Популация, еквивалентна на тази на Германия - 83 милиона души - може да загине до 2100 г. поради повишаващите се температури, причинени от емисиите на парникови газове, според ново проучване, което може да повлияе на това как пазарите оценят замърсяването с въглерод.

Изследване на Института за Земята на Колумбийския университет въвежда нов показател, който да помогне на компаниите и правителствата да оценят щетите, причинени от изменението на климата през този век. Отчитането на „разходите за смъртността на въглерода“ би могло да даде на замърсителите нови причини за намаляването на емисиите чрез драстично повишаване на цената на емисиите.

„Въз основа на решенията, взети от отделни лица, фирми или правителства, това ви казва колко живота ще бъдат загубени или спасени“, казва Даниел Бреслър от "Колумбия", чието проучване е публикувано в списанието Nature Communications. „Това определя количествено въздействието на смъртността от тези решения“.