AstraZeneca обмисля дали да не се откаже от бизнеса си с ваксини срещу COVID-19

AstraZeneca проучва възможностите за бъдещето на бизнеса си с ваксини срещу COVID-19 и очаква по-голяма яснота по въпроса до края на 2021 г., каза пред "Ройтерс" в четвъртък изпълнителен директор на компанията.

Коментарите са първият път, когато производителят на лекарства публично потвърждава, че преразглежда бъдещето на бизнеса след поредица от неуспехи в надпреварата си за разработване на ваксина за световния пазар.

AstraZeneca се съгласи да работи с Университета в Оксфорд срещу COVID-19 миналата година, въпреки че няма предишен опит с ваксините, като пое проекта с обещанието да не прави печалба по време на пандемията.

"Ние проучваме различни възможности", каза изпълнителният вицепрезидент на AstraZeneca и президент на бизнес звеното за биофармацевтични продукти Рууд Добер, говорейки за бизнеса с ваксини.

"Преди края на годината ще имаме повече яснота ... Ако ме питате, дали ваксините са устойчив бизнес за AstraZeneca през следващите пет или 10 години, този голям стратегически въпрос се обсъжда."

Добер допълни, че компанията ще изпълни ангажиментите си да произведе стотици милиони дози от ваксината срещу коронавируса.
След което добавя, че "малка група хора, докладващи на мен и на Мене (Пангалос, ръководител на изследователската работа), се замисля дали това е устойчив бизнес".

"Трябва да имаме дискусия с висшето ръководство и след това с борда на AstraZeneca. Проучваме различни възможности, но е много рано на този етап да приключим този процес", обяснява още Добер.

Според него има надежда в следващите няколко седмици да се реши правния спор с Европейския съюз за забавените и неизпълнени доставки на ваксината на AstraZeneca. Европейската комисия подаде два иска в съда и на практика почти прекъсна връзките си с компанията, отказвайки засега да купува повече от нейната ваксина.

Продуктът е с най-много поръчки в света (близо 170 държави за дали одобрение за употребата на Vaxzevria) и AstraZeneca още се надява да кандидатства за одобряването му в САЩ - може би още през септември - макар процедурата да е относително дълга.

"Краткият отговор е, че това една важна ваксина и вярваме, че тя може да играе роля в бъдеще", каза на среща с журналисти изпълнителният директор Паскал Сорио. Мене Пангалос каза на същото събитие, че американският регулатор FDA иска много информация и тя тепърва трябва да бъде предоставена.

По-рано днес "Ройтерс" съобщи, че Канада и Мексико са внесли милиони дози от Vaxzevria и са ги предложили на желаещите да се ваксинират, но без да са инспектирали според изискванията предприятията, където те се произвеждат.

Става дума за проблемния завод в Балтимор на Emergent BioSolutions, а общо 4 млн. дози са изнесени за съседите на САЩ в края на март след разрешение от администрацията на президента Байдън.

Сега се оказва, че регулаторите в Канада и Мексико са се позовали на сертифицирането на завода от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) като обект, отговарящ на "добри производствени практики". Но от ЕМА допълват за "Ройтерс", че това сертифициране е било направено дистанционно и е обхващало част от предприятието, която в действителност не е произвеждала ваксините на AstraZeneca.

Три седмици по-късно FDA спряха работата в Балтимор, след като установи, че партиди от ваксината на Johnson&Johnson, произвеждани там, съдържат материал от ваксините на AstraZeneca.

Няма съобщения за пострадали от вече разпратените дози, а регулаторите твърдят, че те всъщност още не са поставяни. Предприятието не работи и до днес и десетки милиони дози от ваксините на двете компании са в плен на регулаторен спор, макар да няма съобщения за проблем с ваксината на AstraZeneca, а компанията да обяснява, че с продукта ѝ са правени над 40 теста за съответствие със стандартите за безопасност, чистота и качество.

Казусът обаче повдига за пореден път въпроса за това колко сложна е станала системата за сертифициране на фармацевтични обекти, включително от регулатори и агенции от съвсем друга държава и дори континент.