Ангела Меркел сподели, че следващият канцлер ще трябва да повиши темпото на технологичния напредък, за да се гарантира, че най-голямата икономика на Европа може да остане конкурентоспособна в цифровата ера.
Говорейки на пресконференция в четвъртък преди последната ѝ лятна почивка като германския лидер, Меркел заяви, че следващото правителство ще трябва да направи повече за дигитализиране на публичния сектор, да помогне на бизнеса да се възползва от най-съвременните технологии и да ускорят усилията за елиминиране на въглеродните емисии. Неизправностите на микрофона в пресцентъра подчертаха факта, че за цялото си инженерно умение, Германия все още се бори с основите понякога.
„Можем да бъдем по-добри - каза канцлера.- Има още много какво да се желае.“
Докато при Меркел имаше солиден икономически растеж и бяха открити повече от 5 милиона работни места по време на 16-годишното ѝ управление, тя се оттегля във време, в което се повдигат повече въпроси за бъдещето на страната.
Водещата немска автомобилна индустрия се бори с края на двигателите с вътрешно горене и конкуренцията от страна на компании като Tesla. Немската технологична промишленост изостава от своите европейски конкуренти, а производителите се притесняват за цената на енергийния преход.
На срещата с президента Джо Байдън във Вашингтон миналата седмица, канцлерът заяви, че е взела под внимание плановете на САЩ да използват около 250 милиарда долара за технологични изследвания, включително и за разработването на чипове.
"Ние сме силна страна и показахме това по време на кризата с коронавируса", казва тя. "Но ние трябва да работим в няколко области, за да поддържаме нивото, което имаме, докато светът се развива с невероятна динамика".
Християндемократическият съюз на Меркел остава на правилната писта да оглави следващото правителство, но опустошителните наводнения, които удариха страната миналата седмица, промениха динамиката на предизборната кампания.
Лидерът на Консервативната партия Армин Лаше навреди на усилията си, след като бе хванат в кадър да се смее в разгара на бедствието.
Консервативният блок на Лаше е на първо място по последното проучване на Forsa с 28%, девет пункта пред зелените - в първото проучване, което оцени реакцията на избирателите на наводненията. Седмица по-рано Лаше водеше с 11 точки.
Първата жена-лидер на страната и първата от бившата комунистическа Източна Германия, спечели четири поредни германски избори като ръководител на дясно-центристката християндемократическа партия.
Ако преговорите за коалиция след септемврийския вот се проточат и след Коледа, тя ще надмине Хелмут Кол и ще бъде най-дълго управлявалият следвоенен канцлер на Германия.
Последната ѝ победа през 2017 г. бе опетнена от на слабия резултат и шестте бурни месеца преговори, преди да успее да състави правителство със социалдемократите. През 2018 г., след политическа ѝ борба за бежанците, която почти свали администрацията ѝ, тя обяви, че вече няма да се кандидатира за председател на ХДС или за канцлер.
Меркел направи много, за да популяризира амбициозната си програма за климата. Още в първия си мандат тя бе наречена "зелен канцлерк" (освен това е била министър на околната среда през 90-те години на миналия век).
През 2011 г. тя бе принудена да отмени почти завършения план за разширяване на ядрената енергетика за десетилетие, в резултат на бедствието във Фукушима, Япония. Нейният план от 2019 г. за намаляването на емисиите на парникови газове с 55% до края на това десетилетие се сблъска с противодействието от страна на климатични активисти и опозицията, които заявиха, че той не е достатъчно амбициозен.
"Редица неща действат, но много неща трябва да вървят по - бързо", каза още тя на пресконференцията.
По същия начин тя не направи много, за да насърчи германските производители на автомобили да преминат към електрически двигатели, докато дизеловият скандал през 2015 г. не ги принуди да го направят.
Един от най-големите въпроси, надвиснали над ерата след Меркел, е доколко новото правителство ще участва в управлението на икономиката на страната. Меркел се придържаше към балансиран бюджетен режим, известен като "черната нула", който често беше възхваляван от поддръжниците преди пандемията, тъй като доведе до много по-ниски нива на дълговете им.
Въпреки това тя често се сблъсква с критики, че не използва по-добре фискалното пространство, когато икономиката може да си го позволи. В пандемията бюджетните ограничения до голяма степен бяха отхвърлени, тъй като правителството на Меркел похарчи стотици милиарди евро, за да запази работните места и компаниите на повърхността в локдауна.
В сравнение с европейските си съседи, германската икономика се развива сравнително добре през цялата криза, най-вече благодарение на масираната държавна подкрепа. Въпросът е как ще се развият нещата в бизнеса, след като помощта бъде оттеглена.