Промените в климата са една причина за бедствията в Западна Европа, смятат учени

Екстремните валежи, причинили смъртоносни наводнения в Западна Германия и Белгия, са толкова тревожни, че много хора в цяла Европа се питат дали климатичните промени са виновни.

Учените отдавна твърдят, че изменението на климата ще доведе до по-големи дъждове. Но определянето на ролята на климата в бедствието тази седмица ще отнеме поне няколко седмици, за да се изследва, казаха учени в петък.

"Наводненията винаги се случват и те са като случайни събития, като хвърляне на зарове. Но ние сме променили шансовете за хвърляне на заровете", каза Ралф Туми, климатолог в Imperial College, Лондон, пред "Ройтерс".

Откакто започнаха валежите, водата проби бреговете на реките и премина през градове и села, като събори телефонни кули и домовете по пътя си. Към събота най-малко 157 души са загинали, а още стотици са изчезнали.

Потопът шокира мнозина. Германският канцлер Ангела Меркел нарече наводненията катастрофа и обеща да подкрепи засегнатите през тези "трудни и страшни времена".

Като цяло нарастващата средна глобална температура - сега с около 1,2 градуса по Целзий над средната от преди индустриалните времена - прави обилните валежи по-вероятни, според учените.

По-топлият въздух задържа повече влага, което означава, че в крайна сметка ще се отдели повече вода. Повече от 15 сантиметра дъжд падна над германския град Кьолн във вторник и сряда.

„Когато имаме тези обилни валежи, тогава атмосферата е почти като гъба - стискате гъбата и водата изтича навън“, каза Йоханес Куас, професор по теоретична метеорология в Университета в Лайпциг.

Повишаването на средната глобална температура с 1 градус увеличава капацитета на атмосферата да задържа вода със 7%, казаха климатичните учени, повишавайки шанса за големи валежи. 

Други фактори, включително местната география и системите за въздушно налягане, също определят начина, по който са засегнати различните райони.

Герт Ян ван Олденборг от World Weather Attribution, международна научна мрежа, която анализира как изменението на климата може да е допринесло за конкретни метеорологични събития, заяви, че очаква, че може да отнеме седмици, за да се определи връзката между дъждовете и изменението на климата.

„Бързи сме, но не сме толкова бързи“, каза ван Олденборг, климатолог от Кралския холандски метеорологичен институт.

Ранните наблюдения предполагат, че дъждовете може да са били насърчавани от система с ниско налягане, разположена над Западна Европа в продължение на дни, когато е била блокирана от високо налягане на изток и север.

Всичко се случва прекалено бързо

Наводненията идват само седмици след като рекордната гореща вълна уби стотици хора в Канада и САЩ. Оттогава учените твърдят, че екстремните горещини биха били „практически невъзможни“ без климатичните промени, които правят подобно събитие 150 пъти по-вероятно да се случи.

Европа също беше необичайно гореща. Например финландската столица Хелзинки току-що преживя най-топлия си юни от 1844 г. насам. 

Дъждовете тази седмица счупиха рекордиет за валежи и нива на реките в някои райони от Западна Европа.

Въпреки че изследователите прогнозират проблеми в метеорологичните системи в следствие на климатичните промени от десетилетия, някои казват, че скоростта, с която се случват тези крайности, ги е изненадала. 

"Страхувам се, че се случва толкова бързо", каза Хейли Фаулър, хидроклиматолог от Университета в Нюкасъл във Великобритания, отбелязвайки "сериозните рекордни събития по целия свят в рамките на седмици едно от друго".

Други твърдят, че валежите не са толкова изненада, но че предполагаемият брой на жертвите предполага, че в районите липсват ефективни системи за предупреждение и евакуация, за да се справят с екстремни метеорологични събития.

„Валежите не са равносилни на бедствие“, смята Туми от Imperial College. "Това, което наистина е обезпокоително, е броят на смъртните случаи. ... Това е сигнал за събуждане."

Тази седмица Европейският съюз предложи множество климатични политики, насочени към намаляване на емисиите от затоплянето на планетата на блока до 2030 г.

Намаляването на емисиите е от решаващо значение за забавяне на климатичните промени, каза Стефан Рамсторф, океанограф и климатик в Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам.

"Вече имаме по-топъл свят с топящ се лед, надигащи се нива на моретата, по-екстремни метеорологични явления. Това ще бъде с нас и със следващите поколения", каза Рахмсторф. „Но все пак можем да предотвратим много по-лошото.“