Конфликтът между Mastercard и Индия показва нуждата от нови правила в цифровата търговия

Mastercard Inc. получи забрана да издава нови карти в Индия. Това е действие, което подчертава крещящата нужда от споразумение за цифровата търговия, водено от САЩ, за да се установят глобални стандарти за това, което суверенните държави могат и не могат да направят с фирмите, които получават и обработват данни в международен план.

Централната банка на Индия спря кранчето на платежната мрежа на САЩ поради предполагаемо неспазване на спорните закони за съхранение на личните данни, които бяха въведени преди три години. През април паричното управление въведе подобни ограничения върху картите на American Express Co. и Discover Financial Services Diners Club. С настоящите клиенти всичко ще бъдат наред и в трите случая, но тежките наказания ще намалят конкуренцията на пазара.

RBL Bank Ltd., чиито акции паднаха в четвъртък след обявлението на индийския държавен регулатор, заяви, че за да премине към Visa Inc. ще отнеме до 10 седмици, което може да повлияе на месечната цел за издаване на карти в междинния период. Делът на Mastercard в Индия е 33% в сравнение с 45% на Visa. Според Nomura Research и някои индийски банки и финансови компании ще бъдат засегнати от решението.

Можеше ли да се избегне този конфликт? В световен мащаб компаниите за електронна търговия и плащания са под наблюдението на регулатори. Докато правителствата изтъкват много причини да настояват за местно съхранение на данните — от регулиране на прането на пари до националната сигурност — тежестта за спазването на изискванията пада непропорционално върху международните фирми. Компании, обслужващи само един пазар, нямат проблеми с изпълнението на изискванията. Това създава проблем с достъпа до търговски услуги. За да се запълни този и редица други пропуски в презграничния обмен на данни, екипът на президента Джо Байдън работи по нови предложения за цифрова търговска сделка с икономики в Азиатско-Тихоокеанския регион, съобщава Bloomberg News тази седмица.

Десетилетия на глобализация доведоха до намаляване на тарифите и хармонизиране на митническите процедури в търговията със стоки. И докато трансграничната продажба на услуги като банкиране и застраховане все още е трудна, регионалните споразумения за свободна търговия най-малкото се опитва да намали съпротивлението. Що се отнася до бизнеса свързан с данните обаче, гъсто населените държави все повече осъзнават стойността на информацията, с която разполагат, и не желаят да я споделят с другите.

Изискванията за локализация представляват някои от най-очевидните ограничения. От Русия и Китай до Индия и Индонезия, много правителства настояват за вътрешно съхранение на данни. Някои отиват и по-далеч в исканията си. Китай използва Закона за киберсигурността от 2017 г., за да се справи с Didi Global Inc. само няколко дни след като популярното приложение за пътуване продаде свои акции в САЩ. А от септември, ситуацията се очаква да се усложни още повече. Съгласно новия Закон за сигурността на данните китайските фирми ще се нуждаят от разрешение от правителството, за да споделят всякаква информация за операциите си на територията на държавата със служители на правоприлагащите органи в чужбина.

В момента Индия предлага по-приветлива среда, но също така обмисля законодателството за защита на личните данни и обработката на неличната информация. Разходите за спазване на изискванията за бизнеса ще бъдат определени от рамките, формулирани в съответствие с тези нови закони. Подобно на Amazon.com Inc. и Walmart Inc. те откриват, че спазването на специфичните индийски правила може да бъде скъпо начинание.

Чат услугите на WhatsApp и  Facebook Inc., които искаха да получат част от процъфтяващия индийски пазар за плащания без карти, бяха ограничени до прекалено дълъг бета пробен период. Дори и в този случай основният фактор е съхранението на данните. WhatsApp заяви, че е изпълнила всички изисквания, но по времето, когато индийската национална платежна корпорация и централната банка са се уверили в това,  услугата вече е била забавена за почти три години.

Резервната банка на Индия иска данните за индийските картови плащания да се съхраняват само на локални сървъри — без копия, съхранявани другаде. Тъй като все повече държави поставят такива изисквания за правото на собственост на данните, икономическата ефективност на централизираното съхранение и обработката на данни ще намалее. Пазарът свързан с данни има висока концентрация на пет места: Северна Вирджиния, Сингапур, Лондон, Сидни и Силициевата долина, според проучване на Cushman & Wakefield Plc от 2021 г., посветено на проекти в активно развитие. Решенията за това къде да се отвори магазин се вземат въз основа на надеждна мощност 24x7, правна сигурност, комуникации с помощтта на оптични връзки и наличност на облачни услуги от три основни доставчици — Amazon, Microsoft Corp. и Google Alphabet Inc. Но изискванията за мястото на съхранение стоят на пътя. Mastercard дори обяви инвестиция от 350 млн. Въпреки това, Банката на Индия очевидно не беше впечатлена.

Данните не приличат на никоя друга стока. Всичко останало, от петрол до компютърен софтуер, получава своята стойност чрез добре дефинирани права на собственост, защитени от правни системи. Но както твърди професорът от колумбийското юридическо училище Катарина Пистор, технологичната индустрия просто граби данни като "диво животно". Сега, ако държавите навлязат в правен вакуум и едностранно претендират за правата си върху индивидуалните данни, това ще доведе до още по-голям хаос. Това, което потребителите по целия свят искат, е техните правителства да се борят за неприкосновеността на личния им живот и честни отношения с технологичните фирми.

Предвид сегашната атмосфера на взаимно недоверие, е съмнително, че Китай и САЩ ще могат да постигнат общо разбиране за взаимен достъп до данни. За останалата част от света една убедителна сделка за цифрова търговия от администрацията на Байдън би помогнала да се установят нужните правни норми. Това би гарантирало защитата на американските бизнес интереси по света и би уверило търговските партньори, че позволяването на информацията да се движи свободно — според строги правила — е по-добре, отколкото да се заключват като в бункери. Обемът и детайлите на данните в напълно функционираща 5G мрежа ще бъдат много по-високи, отколкото сега. Ресурсите за изчислителни облаци ще трябва да получат по-широко разпространение, за да работят със сложни машини като самоуправляващи се автомобили.

Опитът да се забави с изискванията за локализация ще бъде контрапродуктивен. Президентът на САЩ си има доста работа за вършене.