В Г-20 обмислят дори по-висок от 15% глобален минимален корпоративен данък

Високопоставени официални лица от САЩ, Германия и Франция изразиха увереност, че глобалната данъчна сделка, одобрена на срещата на Г-20-те във Венеция, има достатъчно инерция за преодоляване на политическите пречки във Вашингтон и в рамките на Европейския съюз навреме, за да бъде финализирана през октомври.

„Има още работа за вършене, но наистина се надявам, че с нарастващия консенсус сме на път към данъчен режим, който ще бъде справедлив за всички наши граждани“, заяви министърът на финансите на САЩ Джанет Йелен пред репортери в кулоарите на срещата.

Йелън беше особено уверена, че Конгресът на САЩ ще приеме законодателство, необходимо за изпълнение на поне част от предложената сделка.

Германският финансов министър Олаф Шолц също заяви, че вярва, че европейските противници Ирландия, Унгария и Естония ще бъдат включени.

Няма връщане назад

Общо 132 държави и юрисдикции миналата седмица подкрепиха споразумение от две части, целящо да накара мултинационалните компании да плащат повече данъци на местата, където работят, както и да се определи минимална корпоративна ставка.

Френският министър на финансите Бруно Льо Мер заяви, че "няма връщане назад" от представителите на Г-20.

„Споразумението ще бъде приложено и ще изградим международна система за данъчно облагане за 21-ви век“, каза той.

Йелън и Шолц приветстваха сделката като убиец на конкуренцията между страните, които се стремят да привлекат корпорации с все по-ниски данъци, лишавайки правителствата от необходимите данъчни приходи.

„Това е един вид глобална надпревара към дъното и състезание, което никой не е печелил“, каза Йелън. „Лиши всички нас от ресурсите, от които се нуждаем, за да инвестираме в нашите хора, работната сила, инфраструктурата ни и е прекрасно да видим, че сега може да приключи.“

Препятствието на Конгреса

За да бъде финализирано споразумението обаче, ще е необходима подкрепа от Конгреса на САЩ, където много депутати от Републиканската партия и някои демократи изразиха сериозни резерви по отношение на двата така наречени стълба на сделката.

Йелън каза, че е участвала в разговори с демократите - лидери на ключови комиисии на Конгреса относно данъчните предложения на администрацията на Байдън. Те ще обхващат не само международното споразумение, но и мерките, необходими за финансиране на амбициозните планове на новия президент за инвестиции в инфраструктура и други приоритети през следващото десетилетие.

Министърът на финансите на САЩ каза, че промените, необходими за съобразяване с минималния корпоративен данък, могат да бъдат приети заедно с други предложения на Байдън чрез процесуална хватка, която няма да изисква републиканска подкрепа в разделения с малко законодателен орган.

След забележките на Йелън служител на Министерството на финансите заяви, че администрацията вижда одобрението за стълб 1, който предлага преразпределение на корпоративните данъчни права върху мултинационални фирми, като напредък по различен график.

Тази част от сделката ще бъде одобрена най-рано през следващата година, каза служителят, който пожела да остане анонимен.

Цел 2023

„Стремим се да приложим пълноценно тази международна данъчна система не по-късно от 2023 г.“, каза Льо Мер. „Не бива да губим инерцията.“

Шолц и други европейски лидери се изправят пред собствени вътрешни борби за приемане на споразумението в 27-членния блок.

Досега Ирландия, Унгария и Естония отказват да се подпишат под минималния данък, създавайки потенциална пречка поради необходимостта от единодушие по данъчните въпроси в рамките на ЕС. ЕС работи по директива за прилагане на глобалната данъчна сделка и Шолц изрази оптимизъм, че трите страни в крайна сметка ще я подкрепят.

Освен възможни предизвикателства за изпълнението в САЩ и Европа, има и въпроси, които предстои да бъдат решени между напредналите и развиващите се страни, както и юрисдикциите с високи и ниски данъци.

Дори по-висока ставка

По отношение на минималния данък Льо Мер заяви, че се е договорил с Йелен и Шолц във Венеция да настояват за ставка дори по-висока от 15%.

„Познаваме съпротивата, опозицията, но си струва да се опитаме да постигнем възможно най-амбициозното ниво“, каза френският представител.

Остават също технически и политически препятствия, свързани със споделянето на правата между държавите за таксуване на международни компании. Според сделката на ОИСР между 20% и 30% от печалбата над 10% от приходите ще бъдат разпределени за данъци в страни, в които мултинационалните компании генерират приходи.

„За момента имаме консенсус за 20%. Мисля, че най-доброто решение би било ниво на преразпределение от 25%, за да се отговори на опасенията на някои развиващи се страни “, каза Льо Мер.

Йелън също поиска специалните данъци в няколко европейски държави за интернет гиганти като Amazon и Google да бъдат премахнати още преди сделката да отиде в Конгреса. Шолц в събота заяви, че страните от ЕС ще се придържат към новото споразумение с Йелен, което е знак за нейното одобрение.