Сателитните технологии за наблюдение на горите скараха индустрията и Брюксел

Компаниите се опасяват ненужно строг контрол, решение за който е взето на база на неточни данни

11:06 | 7 юли 2021
Обновен: 13:04 | 7 юли 2021
Автор: Петър Стоянов
Снимка: Коперник/ESA
Снимка: Коперник/ESA

Стратегията на Европейския съюз за засилване на защитата на горите превърна кипящ научен дебат по темата в истинска буря, противопоставяща една от най-старите индустрии в блока срещу възприеманото увеличаващо се влияние на движените от нови технологии регулатори.

Повече от две пети от Европа е покрита с гори, които играят ключова роля в улавянето и съхраняването на парникови газове. Дърветата също са в основата на индустрия от 640 милиарда еврo, която наема милиони работници, добиващи дървен материал за строителство и отопление на Стария континент. 

В проект от 19 страници, чернова от който изтече от екологични групи този месец, Европейската комисия пише, че подготвя нов набор от високотехнологични мерки за наблюдение и правила за защита на европейските гори „под нарастващо напрежение“, като същевременно рационализира управлението във всички 27 държави-членки. Изпълнителният орган на ЕС иска да разшири горските площи чрез засаждане на допълнителни 3 милиарда дървета, въпреки че насърчава по-голямо използване на дървен материал, който да замести замърсяващия с повече емисии бетон в строителството.

Стратегията, изготвена в Брюксел, цели да подобри околната среда, както и да подпомогне нововъзникващата индустрия за климатични данни, която отчита въглеродните емисии. Компаниите от дърводобивната индустрия обаче са угрижени, че следват възможни по-строги ограничения и се събраха да се борят с предложението.

„Комисията играе политическа игра с изключително високи залози“, каза Анна Холмберг, брюкселски лобист на шведската горска индустрия, третата по големина в света, която нарече стратегията на ЕС глуха за собствениците на гори и инвеститорите. Конфедерацията на европейските собственици на гори, друга лобистка група, заяви, че е загрижена, че мерките за наблюдение могат да дадат подвеждаща информация.

Спорът има предистория. През 2020 г. Съвместният изследователски център на ЕК (JRC), звено подчинено на еврокомисаря Мария Габриел, публикуваха доклад, в който се установява рязко увеличение, с почти наполовина, на изсечените гори за тригодишен период, завършващ през 2018 г. В него се предупреждаваше, че нарастващото търсене на дървесина рискува да провали климатичните цели на Европа.

През април обаче друга група учени, свързани с Европейския институт по горите, заяви, че Съвместният изследователски център е сгрешил.„Големите промени в добива, съобщени от JRC, са резултат от методологически грешки“, пишат 30-те учени в списание Nature. „Тези грешки се отнасят до чувствителността на сателитите, подобрена значително през периода на оценката, както и до промените в горите поради природни смущения - например засушаване и отнемане на бури и падане на дървета - които често се приписват погрешно на дърводобива.“

Несъгласието относно фактите подчертава съвпадението на фактори, които затрудняват политиците и компаниите да се справят с нарастващите щети, причинени от изменението на климата.

За лесовъдите последователността на по-топлите зими и по-сухото лято отслаби устойчивостта на горите, излагайки дърветата на горски пожари и инвазивни видове. Вредители са унищожили милиони хектари гори, причинявайки щети в размер на милиарди евро и принуждавайки страните и компаниите в сектора да изсичат засегнатите райони и да засаждат нови видове дървета.

През същия период Европейската комисия насочва милиарди към изграждането на съзвездие от спътници за наблюдение на Земята, управлявани от нейната програма за изменение на климата "Коперник". Големият обем свободно достъпна информация, която те произведоха, даде началото на процъфтяваща нова индустрия от стартъпи в областта на климатични данни, които се стремят да подкрепят правителствените и бизнес решения.

В крайна сметка отчитането на „горските запаси може да бъде постигнато само чрез многопластово взаимодействие“, което включва сателитни данни, както и информация, измерена на земята, каза Ролф Шмиц, основател и главен изпълнителен директор на Collective Crunch. Неговата финландска компания включва сателитни данни в алгоритми за изкуствен интелект, предназначени да максимизират улавянето на CO2.

За да изградят доверие и да отворят горската индустрия за нови цифрови пазари, учените трябва да „проверят фактите си, както и процента на грешките си“, каза Шмиц, който нарече изследването на Съвместния изследователски център „сензационно“ и постави под съмнение точността му.

В писмо от 2 юли, изпратено до Комисията, Европейската асоциация на компаниите за дистанционно наблюдение призова вицепрезидента Франс Тимерманс да се придържа към плановете на ЕС да използва повече технологии за сателитно наблюдение за управление на горите. Стратегията „има потенциал не само да постигне целите на политиката в областта на климата, но и да създаде устойчиви иновации и икономически възможности“, гласи документът от 3 страници, видян от Bloomberg Green.

Принуждаването на индустрията да въвежда нови начини за правене на бизнес на по-топла планета ще изисква повече обучение, според Томаз Скавникар, data scientist, израснал сред словенските фермери, преди да привлече инвестиции от Европейската космическа агенция за създаване на инструменти за дистанционен контрол.

„В края на краищата това, което правим, е да установим нови стандарти“, каза той. „След зелената революция фермерите и лесовъдите постоянно са изправени пред нови предизвикателства и са помолени да се адаптират. Те могат да го направят, но искат да знаят кой ще плати.“