Китай е определил 25% от континенталната си територия за „екологично опазване“, ограничавайки развитието и човешките дейности с цел подобряване на околната среда и опазване на ресурсите.
Министерството на екологията и околната среда беше натоварено да идентифицира райони, нуждаещи се от защита, преди десетилетие, когато правителството призна, че десетилетия „нерационално развитие“ са поставили екологичната безопасност под сериозно напрежение, напомня "Ройтерс".
Чуи Шухон, директор на отдела за опазване на природата и екологията на миснистерството, каза на пресконференция в сряда, че са очертани "червени линии" около зони, които изпълняват основна екологична функция, и райони, които са чувствителни и уязвими заедно с важни региони за биологичното разнообразие.
"Ще очертаем и стриктно ще пазим червените линии за екологична защита ... и ще обуздаем различни нарушения на екологичната среда, които увреждат жизнените интереси на хората", каза Шухон.
През 2017 г. централното правителство даде ясно да се разбере, че служителите на местната власт са отговорни за защитата на определени зони, а по-късно разпореди непрекъснати проверки за промишлени предприятия, ферми, свинарници и дори жилищни къщи, построени в уязвимите зони.
По-рано тази седмица стана известно, че най-висшият орган за икономическо планиране в Китай е натоварен с разработването на план за намаляване на емисиите на парникови газове, което показва, че политиките за климата придобиват по-важна роля в дългосрочната стратегия за развитие на страната, пише Bloomberg.
На Националната комисия за развитие и реформи преди няколко месеца ебило възложено да изготви национална пътна карта за постигане на пикови въглеродни емисии, според източници на Bloomberg. В NDRC сега се помещава „малка водеща група“ от служители, работещи по политиките на Китай за нулиране на емисиите.
NDRC отговаряше за климатичните политики на Китай до 2018 г., когато правителството прехвърли своя отдел за изменение на климата и свързаните с него отговорности на организацията, известна сега като Министерство на екологията и околната среда или MEE. Последният ход по същество обръща това решение, връщайки по-голямата част от климатичното портфолио обратно на NDRC.
Сега NDRC ще поеме водеща роля в съставянето на общия план за намаляване на емисиите, както и пътни карти за почистване на въглеродно интензивни сектори като производството на електроенергия и производството на метали. Междувременно MEE ще наблюдава въглеродния пазар, докладването на емисиите и международното сътрудничество.
Преди президентът Си Дзинпин да заяви пред ООН през септември миналата година, че Китай ще бъде въглеродно неутрален до 2060 г., усилията за ограничаване на емисиите бяха до голяма степен контролирани от по-малко мощната МЕЕ. Министерството извършва инспекции и налага глоби, което спомага за подобряване на качеството на въздуха, но оставя на компаниите свобода да изпускат въглеродния диоксид, затоплящ планетaта.
Междувременно NDRC определя енергийни и индустриални политики, включително одобряването на енергийни проекти и вземане на решение за субсидии - поставяйки го в много по-добра позиция да предизвика типа структурна промяна, необходима за постигане на целта до 2060 г. Амбициозната цел ще изисква големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници и ликвидация на доминиращата въгледобивна индустрия, което NDRC би могло да улесни.