Европа, но не и България, поставя изменението на климата на първо място

Eвропейските граждани считат, че изменението на климата е най-сериозният проблем, пред който е изправен светът. 

Повече от девет от всеки десет души, участвали в проучване на Европейската комисия, считат изменението на климата за сериозен проблем, като почти осем от всеки десет души считат, че то представлява много сериозен проблем. Когато са били приканени да посочат най-сериозния проблем, пред който е изправен светът, над една четвърт от запитаните (29 %) са избрали някой от следните отговори: изменението на климата (18 %), влошаването на състоянието на природата (7 %) или здравословните проблеми, дължащи се на замърсяване (4 %).

Що се отнася до политическия отговор, 90 % от европейците са съгласни, че емисиите на парникови газове следва да бъдат сведени до минимум, като същевременно се компенсират оставащите емисии, за да стане ЕС неутрален по отношение на климата до 2050 г.

Графика: Евробарометър. Повече информация: https://ec.europa.eu/clima/citizens/support_bg

Близо девет от всеки десет европейци считат, че е важно ЕС да определи амбициозни цели за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници, като същият процент счита, че е важно ЕС да предостави подкрепа за подобряване на енергийната ефективност.

По оценка на важност в България на въпроса се гледа с най-малък интерес сред останалите страни в ЕС, посочва изследването на Евробарометър.

Данните показват значителна разлика между нагласите в България и в останалата част на ЕС по въпроса с околната среда. 

5% в България, доста под средната стойност за ЕС от 18%, вярват, че изменението на климата е единственият най-сериозен проблем. Изменението на климата е на шесто място в България и делът на респондентите, които го споменават, е най-ниският от всички държави-членки на ЕС, както беше
също случаят през 2019 г.

Три четвърти от анкетираните (75% срещу средно за ЕС 78%) смятат, че изменението на климата е много сериозен проблем.

Малко над шест на всеки десет респонденти в България (61%, в сравнение със средното за ЕС 63%) смятат, че националните правителства са отговорни за борбата с изменението на климата, увеличение с 13 процентни пункта от 2019 г. По-малък дял от анкетираните казват, че носят лична отговорност
за това (21%, под средното ниво за ЕС от 41%).

Освен това близо шести на всеки десет респонденти казват, че не са предприели действия за борба с изменението на климата през последните шест месеца (59%, над средното за ЕС от 35%). Когато са запитани  да изберат от списък с 15 възможни действия за борба с климата, 84% от анкетираните в България (под средното за ЕС 96%) казват, че поне едно действие се отнася за тях.

По-конкретно, анкетираните в България са по-малко склонни от средното за ЕС да са предприели някакви действия за борба с изменението на климата. От друга страна, те са по-склонни да изолират по-добре домовете си, за да намалят консумацията на енергия (31% спрямо 18% средно за ЕС).
Над осем на всеки десет респонденти в България са съгласни, че справянето с изменението на климата и проблемите на околната среда трябва да бъде приоритет за подобряване на обществеността здравеопазване (86%, в сравнение с 87% в ЕС като цяло). 

Близо девет на всеки десет респонденти в България (89%, подобно на средната стойност за ЕС от 90%) са съгласни, че емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени до минимум, като същевременно се компенсират останалите емисии, за да се направи икономиката на ЕС неутрална до 2050 г.

Две трети от респондентите (63%, под средното за ЕС 75%) смятат, че парите от плана за икономическо възстановяване трябва да се инвестират главно в новата зелена икономика.