Иранците гласуват за избор на нов президент, като всички, с изключение на един от четиримата кандидати за наследник на Хасан Рухани, се смятат за хардлайнери.
Проучванията на общественото мнение показват, че Ебрахим Раиси, консервативен шиитски духовник, който оглавява съдебната власт, е основният фаворит, съобщи Би Би Си. Според анализатори единственият сериозен въпрос е дали Раиси ще спечели от първи тур или ще му се наложи балотаж.
Умереният бивш управител на централната банка Абдолнасер Хемати е основният му съперник.
Дисиденти и някои реформисти призоваха за бойкот, заявявайки, че изключването на няколко претенденти от вота е оставило Раиси без сериозна конкуренция.
Върховният лидер аятолах Али Хаменей гласува рано в петък сутринта в Техеран и насърчи хората да гласуват.
"Всеки глас се брои ... елате и гласувайте и изберете вашия президент", каза той. "Това е важно за бъдещето на вашата страна."
Сред иранците има широко недоволство от икономическите затруднения, пред които са изправени, след като САЩ се отказаха от ядрената сделка с Иран преди три години и възстановиха осакатяващите санкции.
Победата на един от твърдолинейните кандидати най-вероятно няма да спре преговорите във Виена между Иран и световните сили, насочени към съживяване на споразумението, при което Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на облекчаване на санкциите.
Умереният Рухани, който се опита да води диалог със Запада, не може да се кандидатира за преизбиране, тъй като е изкарал два последователни четиригодишни мандата.
Кок се одобряват кандидатите
Почти 600 души, включително 40 жени, се регистрираха за изборите.
Но в крайна сметка само седем мъже бяха одобрени миналия месец от 12-те юристи и богослови от консервативния Съвет на пазителите - неизборен орган, който има окончателно решение по отношение на квалификацията на кандидатите.
Ешак Джахангири, първият вицепрезидент на Рухани, и Али Лариджани, бивш консервативен председател на парламента, бяха сред известните кандидати, които не бяха допуснати до участие.
До четвъртък трима от одобрените кандидати - секретарят на Върховния съвет за национална сигурност Саид Джалили, депутатът Алиреза Закани и бившият вицепрезидент и реформатор Мохсен Мехрализаде - се отказаха да участват.
Хардлайнерите Джалили и Закани подкрепиха Раиси, докато Мехрализаде заяви, че иска да "обедини" реформаторския вот - очевидно одобрение за Хемати.
Ако нито един кандидат не спечели повече от 50% от гласовете на първия тур, ще има балотаж на изборите.
Кои са кандидатите
Ебрахим Раиси
60-годишният духовник е служил като прокурор през по-голямата част от кариерата си. Той беше назначен за началник на съдебната власт през 2019 г., две години след като загуби от Рухани на последните избори.
Раиси се представя като най-подходящия човек за борба с корупцията и решаване на икономическите проблеми на Иран.
Много иранци и правозащитници обаче изразиха загриженост относно ролята му в масовите екзекуции на политически затворници през 80-те години.
Абдолнасер Хемати
64-годишният технократ стана губернатор на Централната банка на Иран през 2018 г. Той беше освободен от длъжността, след като стана кандидат.
Назначенията му на видни длъжности при Рухани и предишния президент Махмуд Ахмадинежад се разглеждат като доказателство за способността му да работи във всички фракции в Иран.
Но той се сблъска с критики от страна на останалите кандидати, че не успя да смекчи последиците от санкциите на САЩ върху иранската валута, чиято стойност рязко спадна.
Мохсен Резай
66-годишният хардлайнер е секретар на Съвета за целесъобразност, който съветва Върховния лидер и има крайна правомощие да решава при спорове относно законодателството.
Бил е командир на мощната Революционна гвардия (IRGC) по време на иранско-иракската война 1980-88 г. и се е кандидатирал за президент три пъти, откакто напусна армията.
Амирхосеин Казизаде Хашеми
Хашеми е хирург, който е депутат от 2008 г. и първи заместник-председател на парламента от този май.
50-годишният хардлайнер е най-младият от кандидатите.
Колко е важна избирателана активност
Около 59 милиона души имат право да гласуват в Иран, който има население от 80 милиона.
Избирателната активност за последния президентски вот през 2017 г. беше 73%, но последното проучване на държавната иранска агенция за проучване (ISPA) предполага, че в петък тя може да бъде само 42%
Това би било исторически минимум за всички избори в Иран след Ислямската революция през 1979 г. и би създало проблем за иранските лидери, които виждат избирателната активност като знак за легитимност.
В четвъртък Рухани каза на иранците да не позволяват на "недостатъците на една институция или група" да ги спрат да гласуват - очевидна препратка към Съвета на пазителите.
Кой ще е президент, е важно, защото макар Хаменей да е най-важната власт в страната, държавният глава има правомощия в области като индустриалната и външната политика. За отношенията със Запада е от значение и дали победителят е хардлайнер или реформист, по-отворен към САЩ и към взаимодействие със света - двете основни крила, оформили се в последните десетилетия.