Русия и Китай може да засилят неимоверно влиянието си на Балканите, ако Европейският съюз не спре да бави разширението си в най-нестабилния регион на Стария континент.
Усилията за запазване на стабилността на Балканите са спъвани от буксуващите преговори за членство със Северна Македония. През последните 16 години бившата югославска република премина през редица изпитания, за да докаже, че заслужава започването на преговори, но сега отново е в безизходица, пише в обширен анализ на Bloomberg, цитиран от Investor.bg.
Наред със Северна Македония пет други балкански страни са кандидатки за присъединяване към ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Сърбия.
Забавянето в момента създава благоприятна възможност за конкурентни сили, включително Русия, Китай, Турция и Саудитска Арабия, да изградят влиянието си.
Подобно на останалата част от Източна Европа планът на ЕС е да подкрепи стабилността в региона с очертаването на перспективи за членство на страните, изграждане на демократични институции, справянето с корупцията и отварянето на икономиките.
„ЕС загуби голяма част от надеждността си“ за Северна Македония, казва Валентин Инцко, австрийски дипломат, който приключи 12-годишния си мандат като върховен представител за Босна и Херцеговина, като на този пост отговаряше за наблюдението на прилагането на мирното споразумение от 1995 г. „Преди всичко позволението да се създаде вакуум е най-лошото, тъй като други ще се наместят, за да го запълнят“, отбелязва той.
Напредъкът на Северна Македония към членство е забавян от съседна България, която е член на ЕС, заради името и произхода на езика на страната и общата история на двете страни. Брюксел, който се намира в безизходица, предложи неотдавна да започне преговори само с Албания.
Противопоставянето на България е емблематично за заплетения процес на вземане на решения в ЕС и многобройните правила, които управляват разширението, даващи право на вето на страните членки по всички стъпки.
Някои страни, особено от западното ядро на блока, не са склонни да бързат с приемането на нови страни след главоболията заради последното разширяване – от притеснения за корупция до скандали с пране на пари и предизвикателства за върховенството на закона. Кандидатите за членство не постигат особен напредък в успокояването на тези притеснения.
Ново отлагане ще има отражение във всички страни на Балканите, където възходът на националистически лидери засилва напрежението до най-високо ниво след края на кървавите войни, които приключиха преди по-малко от едно поколение. След като партньорът ѝ в бивша Югославия Словения поеме ротационното председателство на ЕС от идния месец, европейските дипломати може да имат шанс за постигане на напредък.
„Случаят с Македония е сериозен тест за надеждността на ЕС, не само за нашата страна, а за целия регион“, каза Душко Арсовски, говорител на правителството на премиера Зоран Заев в Северна Македония.
Проблемите растат. С мълчаливата подкрепа на Русия се засилва движението на босненските сърби да се откъснат от Босна и Херцеговина. Черна гора преживя неуспешен опит за преврат през 2016 г., чиято цел беше да предотврати приемането ѝ в НАТО. В Северна Македония споразумението за промяна на името на страната среща ожесточена съпротива, която САЩ приписва на Русия.
„Има много неща, за които да се тревожим“, казва Питър Галбрайт, първи американски посланик в Хърватия след обявяването на независимостта ѝ, който игра ключова роля за прекратяването на войните в Хърватия и Босна и Херцеговина. През 90-те години на миналия век, когато регионът бързо беше обхванат от война, САЩ се намесиха. Но сега „това е европейски проблем и той изисква европейско лидерство“, отбелязва Галбрайт.
Целия анализ може да прочетете на Investor.bg