ЕС планира да обмитява вложените в стоки вредни емисии

Европейският съюз планира да наложи данък върху вноса на стомана, цимент и алуминий, произведени в страни с по-ниски екологични стандарти, в опит да стане световен лидер в борбата с климатичните проблеми, предаде Bloomberg.

Европейската комисия иска да въведе система, санкционираща вноса на емисиите, вложени в стоките. Това твърди източник на Bloomberg, запознат с предложенията, които трябва да бъдат представени следващия месец. Данъкът ще се основава на разходите за въглерод, пред които вече са изправени местните производители, и ще засегне торовете и електроенергията.

Вносителите ще трябва да купуват специални сертификати на цена, свързана със системата за търговия на емисии на ЕС, е казал източникът, като е пожелал анонимност заради частния характер на дискусиите. Цените на въглерода на този пазар достигнаха рекордни нива тази година.

Планираната мярка е част от по-широк пакет, който трябва да бъде представен на 14 юли, в опит да се приведе в съответствие икономиката на ЕС с по-строгите цели за намаляване на емисиите до 2030 г.

27-членният блок затяга своите екологични правила, които ще засегнат всички области от транспорт до производство на енергия и търговия. Основната цел на „Зелената сделка“ е Европа да стане първият в света климатично неутрален континент до средата на века.

Лидерите на ЕС многократно са заявявали в комюникета на върха, че биха приветствали механизъм за налагане на подобни данъци. Договарянето на детайлите на така наречения механизъм за регулиране на въглеродните граници (Carbon Border Adjustment Mechanism – CBAM) може да предизвика дълги дебати в блока. Въпросът не е в дневния ред на срещата на Г7 този месец, но може да бъде обсъден неофициално.

Двойна цел

ЕС иска да постигне двойна цел: да осигури равни условия за бизнеса си и да насърчи повече действия в областта на климата от страни извън блока. Но плановете на съюза вече причиняват дипломатическо безпокойство в страни от Украйна до Китай и Индия.

Планираната такса ще бъде предложена само пет месеца преди решаваща среща на върха за климата, организирана от Великобритания, където изграждането на коалиция ще бъде от ключово значение за гарантиране на усилването на усилията на големите замърсители с въглерод.

Ако предложението допълнително нажежи търговското напрежение, CBAM може да се окаже инструмент за натиск на ЕС, а не пълна данъчна система, която да се разширява към повече сектори. ЕС се опита да включи полети до и от Европа на своя пазар на въглерод през последното десетилетие, като определи цена за всеки тон CO2, изхвърлен от самолетите. След натиск и заплахи от Бразилия, САЩ, Русия и Китай, ЕС се отказа от идеята.

В най-оптимистичния сценарий, според някои анализатори и дипломати от ЕС, европейските планове биха довели до създаването на „климатичен клуб“ на континентите. Това би трябвало да бъде одобрено от администрацията на САЩ, която все още не е решила какъв регулаторен подход да следва, за да намали парниковите газове.

Комисията обмисля преходен период до три години преди пълното влизане в сила на механизма през януари 2026 г., съгласно проектопредложението. Между 2023 г. и 2026 г. съюзът може да използва опростена система „с цел намаляване на риска от разрушителни въздействия върху търговските потоци и облекчаване на първоначалната административна тежест“, се казва в предложението. Приходите ще влизат в бюджета на ЕС.

Енергийната индустрия също призова за въвеждането на CBAM, но много компании искат инструментът да бъде допълнение, а не алтернатива на безплатните квоти, които сега получават. Това е още един проблем, с който политиците ще трябва да се справят.

Още по темата

Европейската зелена сделка е шанс за пострадалата от Covid икономика

Европейската зелена сделка: присъда или нова надежда за българската енергетика?

Проекторегламентът все още може да се промени дори преди да бъде приет от комисията през юли. След като бъде представен, той ще трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и от държавите-членки, за да стане закон. Този процес включва преговори, които могат да отнемат до две години.

Според проекта вносителите от засегнатите сектори ще трябва да купуват електронни сертификати за емисии на цени, съответстващи на тези в EU ETS, най-голямата програма за ограничаване и търговия в света за парникови газове. Всеки сертификат CBAM ще съответства на един метричен тон емисии, вложени във внасяните стоки.

Ценообразуване на пазара

Цените на емисии на въглеродния пазар в ЕС са се увеличили 10 пъти през последните четири години. „Разрешителните за замърсяване“ скочиха до рекордно високите си стойности от 56.90 евро на 14 май и приключиха деня на 51.40 евро в сряда.

Цената на сертификатите CBAM ще бъде изчислена като средната стойност на цените при затварянето на всички държавни търгове на въглеродни разрешителни през всяка календарна седмица, съгласно проекта.

„В случай че действителните емисии не могат да бъдат адекватно проверени, включително случаите, когато упълномощеният декларатор не е предоставил необходимата информация, броят на CBAM сертификатите, които трябва да бъдат предадени, се определя в съответствие със стойностите по подразбиране“, заяви комисията в проекта.