Европейските правителства очертават планове за отказ от въглищата, американски въглищни централи се затварят, в момент когато цените на чистата енергия се сриват, а нови азиатски проекти са спирани, тъй като кредиторите странят от най-мръсните фосилни горива.
А Русия? Правителството на руския президент Владимир Путин инвестира над 10 млрд. долара в подобряване на железопътна линия, която ще помогне за увеличаването на износа на суровината. Властите ще използват затворници, за да помогнат за ускоряването на работата, съживявайки спорна съветска традиция.
Проектът за модернизиране и разширяване на жп трасето, който стига до пристанищата в Далечния изток на Русия, е част от по-широк стремеж страната да остане сред последните големи износители на фосилни горива, докато други страни се насочват към по-зелени алтернативи. Правителството очаква, че потреблението на въглища ще продължи да расте на големи азиатски пазари като Китай, въпреки че намалява в други държави.
„Реалистично е да очакваме, че търсенето от Азия на вносни въглища ще расте при точните условия. Трябва да продължим да развиваме и разширяваме железопътната инфраструктура, така че да имаме възможността да изнасяме въглища“, коментира Евгений Брагин, заместник главен изпълнителен директор на UMMC Holding, която притежава въглищна компания в сибирската област Кузбаз.
Новият проект на стойност 720 млрд. рубли (9,8 млрд. долара) за разширяване на двете най-дълги железопътни трасета в Русия – Транссибирската железница и железопътната линия Байкал-Амур, която свързва Русия с Тихия океан, ще цели да повиши товарния капацитет за въглища и други стоки до 182 млн. тона на година до 2024 г.
Капацитетът вече беше увеличен над два пъти до 144 млн. тона въз основа на план за модернизация на стойност 520 млрд. рубли, който започна през 2013 г. Путин призова за по-бърз напредък по следващия етап на среща с миньори през март.
„Русия опитва да извлече полза от въглищните си резерви достатъчно бързо, така че въглищата да допринасят за БВП вместо да си стоят в земята“, коментира Мадина Крусталева, анализатор в компанията TS Lombard в Лондон.
Путин очаква, че сухопътната граница на страната му с Китай и добрите отношения с президента Си Дзинпин я превръщат в естествен кандидат за доминация в износа към азиатския гигант, който потребява над половината от въглищата в света. Очакванията му са подкрепени от факта, че Австралия, която в момента е водещ износител на въглища, е изправена пред търговски ограничения от Китай на фона на дипломатически спор за произхода на коронавируса.
Но планът е изпълнен с риск както за икономиката на Русия, така и за света. Международният панел по климатичните промени към ООН препоръчва незабавно изключване на въглищата, за да се избегне катастрофално глобално затопляне, а последиците от климатичните промени се очаква да струват на Русия милиарди през идните десетилетия.
По-рано този месец Международната агенция за енергия направи още една крачка напред, като заяви, че не бива да се строи нова инфраструктура за фосилни горива, ако светът иска да запази глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий. Пътната карта на МАЕ за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., с която са ангажирани всички с изключение на една икономики от топ десет, призовава за изключване на всички въглищни централи без улавяне на въглерод до 2040 г.
Освен това не е сигурно, че търсенето на въглища от Азия ще продължи да расте. Потреблението на въглища в Китай се очаква да достигне рекорд тази година и страната продължава да строи въглищни централи, но също така планира да започне да намалява потреблението от 2026 г. В същото време тя увеличава производството от местни мини, свивайки необходимостта от доставки от чужбина. Дори при най-неблагоприятния за климата сценарий на МАЕ глобалното търсене на въглища се очаква да остане непроменено през 2040 г. в сравнение с 2019 г.
Въглищна стратегия, одобрена от руското правителство миналата година, предвижда увеличение с 10% на производството на въглища спрямо нивата преди пандемията до 2035 г. при най-консервативния сценарий, основан на растящо търсене не само от Китай, но и от Индия, Япония, Южна Корея, Виетнам и евентуално Индонезия.
Относително ниското съдържание на сяра в руските въглища може да й даде предимство в Южна Корея, която затяга законите си срещу замърсяването през последните години, но останалите азиатски страни не успяват да си осигурят финансиране за предлагани централи, а Индонезия съобщи тази седмица, че няма да одобри нови въглищни централи. На срещата на Г-7 министрите на околната среда се съгласиха да оттеглят подкрепата за строителството на въглищни централи без улавяне на въглерод до края на тази година.
За Путин залогът е по-голям от парите. По време на видео конференция през март той напомни на държавни ръководители, че въглищната индустрия е двигател на местните икономики в редица руски области, в които живеят около 11 млн. души. Недоволство сред миньорите във въглищни мини помогна за засилването на натиска върху правителството преди разпадането на Съветския съюз през 1991 г., въпреки че сега секторът е значително по-малка и не толкова влиятелна част от икономиката.
„Трябва внимателно да преценим всички възможни сценарии, за да гарантираме, че въглищните ни региони ще останат развити, дори ако глобалното търсене намалее“, заяви Путин.
Най-големите производители на въглища в страната са частни компании, което означава, че те не са изправени пред финансовите проблеми, които сега изпитват листнати компании в други страни, в момент, когато банките оттеглят финансирането на мръсна енергия. Suek Plc, притежавана от милиардера Андрей Мелническо, и Kuzbassrazrezugol, контролирана от Искандер Махмудов, планират повишаване на производството.
Русия планира също така да увеличи въгледобива за производството на стомана. Компанията A-Property, притежавана от руския бизнесмен Алберт Авдолян, купи въглищната мина Елга в Якутска област в Далечния изток на Русия миналата година и планира да инвестира 130 млрд. рубли в разширяването на производството до 45 млн. тона въглища спрямо настоящите 5 млн. тона до 2023 г. Трета фаза на проекта за разширяване на железопътните връзки на Русия ще бъде съсредоточена върху подобряването на инфраструктурата за износ на въглища от Якутска област, съобщи представител на руските железници миналия месец.
„През 2021 г. много страни от Азиатско-тихоокеанския регион отчитат възстановяване на икономиките си от пандемията. Очакваме, че търсенето на металургични въглища в Азиатско-тихоокеанския регион ще остане високо през идните пет години“, казва Олег Коржов, главен изпълнителен директор на Mechel, една от най-големите въглищни компании в Русия.
Още по темата четете на investor.bg