Кампаниите за ваксиниране в Европейския съюз набират скорост, но една държава-членка продължава да изостава значително от останалите: България. Това пише "Политико" в своя статия, пише БГНЕС.
Забавянето на доставките, скептичното отношение към ваксините и лошото управление оставят страната ни с най-нисък процент на ваксинация в ЕС.
Към средата на май всеки десети българин е с първа доза (призблизително).
Докато повечето членки на ЕС са на път да постигнат целта на ЕК да ваксинира 70% от населението си до това лято, в момента България е готова да достигне тази стойност през февруари 2022 г. Дори Румъния и Латвия са приложили първа доза на близо два пъти повече хора от България.
В същото време в България са регистрирани едни от на-високите нива на смъртност по време на третата вълна. Въпреки че отскоро случаите намаляха, експертите се опасяват, че бавният темп на ваксинация означава, че краят на пандемията няма да дойде скоро.
„Ако не ускорим натиска си за ваксинация, ще продължим да сме свидетели на нови вълни от коронавирус и смъртни случаи сред уязвимите групи“, каза Дафина Добрева, български специалист по обществено здраве със седалище в Испания.
Сред факторите, които забавиха България, беше решението на правителството да заложи предимно на ваксината на AstraZeneca, която беше по-достъпна и по-лесна за съхранение от предлаганите иРНК ваксини. В резултат на това София не поръча пълния дял от ваксините на Pfizer/BioNTech , на които които имаше право по съвместната програма на ЕС за доставки на ваксини.
"По това време това не беше непременно лошо решение", каза Александър Симидчиев, пулмолог и бивш депутат от опозиционната коалиция "Демократична България". "Въпреки това, разчитането предимно на една ваксина, без да се поръчват достатъчни количества от другите, се оказа грешен подход в дългосрочен план."
Това стана очевидно, след като AstraZeneca забави доставките си за ЕС. Но липсата на ваксини не беше единствената пречка, която възпрепятства масовото ваксиниране.
Първоначално в България приоритетно бяха ваксинирани лекари, медицински сестри, работници на първа линия, включително учители, както и жители и персонал на домове за възрастни хора. Но дори и сред тези групи имаше скептици по отношение на ваксините.
В опит да ускори процеса, през февруари страната въведе така наречените зелени коридори, при които всеки може да се ваксинира независимо дали попада в приоритетните групи. Хиляди хора се наредиха на опашка пред центровете за ваксинация в големите градове, а 30 000 българи получиха първата доза само за три дни.
И все пак първоначалният успех на програмата беше краткотраен; зелените коридори бяха преустановени само дни по-късно поради недостиг на ваксини. Междувременно новините, че AstraZeneca е свързана с редки случаи на кръвни съсиреци, допълнително влоши доверието към ваксините.
„Никой не иска да се ваксинира с AstraZeneca сега“, каза Георги Миндов, ръководител на Асоциацията на общопрактикуващите лекари в София.
Петър Петров, 55-годишен телекомуникационен инженер от София, е сред онези, които отложиха своето ваксиниране, докато не им бъде предоставена възможност да изберат ваксина.
„Предпочитам иРНК ваксините, така че изчаках известно време, докато те станат достъпни“, каза той. „Най-накрая си уговорих час на 15 април, но когато стигнах до болницата, се оказа, че няма нищо друго освен AstraZeneca.“
Петров се ваксинира с иРНК в началото на май, но съпругата му все още се колебае: "Тя има известни притеснения относно ваксините и не бърза", добавя той.
Докато повечето граждани на ЕС искат да се ваксинират възможно най-скоро, в България само 19% са заявили подобно намерение, според проучване на Евробарометър, проведено по-рано тази година. Само 21% желаят да бъдат ваксинирани „в някакъв момент през 2021 г.“, други 32% биха предпочели да се ваксинират „по-късно“, а 22% казват, че никога не биха се ваксинирали.
В същото време много българи все още не приемат насериозно COVID-19. Повече от половината население смята, че вирусът е изкуствено създаден, според проучване от миналата година, други 17% твърдят, че вирусът не съществува.
Критиците на управлението казват, че държавата е направила малко за стимулиране на ваксинационния процес.
„Не успяхме да разработим интегрирана комуникационна стратегия, която да е насочена към уязвими групи и ясно да обясни ползите от ваксината срещу COVID-19“, каза Симидчиев.
Поредица от грешки в управлението, забавяне на разпространението на ваксини и проблеми в здравеопазването също осуетиха усилията на страната да засили процеса.
Миналия месец личните лекари в София трябваше да се редят на опашки с часове, с хладилни чанти в ръка, за да получат флакони с ваксини.
"Това е пълна липса на организация", каза Миндов. „Никога не знаем каква ваксина е на разположение и колко флакона бихме получили.“
Миналата седмица, каза той, колата му е била вдигната, докато е чакал да получи два флакона. „Това е напълно недостатъчно, така че трябва да получавам ваксини почти всеки ден.“
В понеделник, в опит да усъвършенства процеса по ваксинация, новият министър на здравеопазването в страната Стойчо Кацаров, който е член на служебното правителство, заяви, че здравните власти трябва да определят логистични центрове, които да предоставят ваксини на общопрактикуващи лекари на седмична база.
Опитът на България да ускори ваксинациите, като въведе зелените коридори, означава, че тези с приоритетен статус - като възрастните хора и хората с хронични заболявания - са имали затруднения при достъпа на ваксини.
Много държави-членки на ЕС са ваксинирали (поне с първата доза) по-голямата част от своите възрастни граждани. И все пак България изостава драстично, като е ваксинирала само 10,6% от хората на 80 или повече години, 17,2% от хората на възраст 70-79 г. и 16,5% сред възрастовата група 60-69.
Добрева намира цифрите за притеснителни. „Изследванията показват, че тази възрастова група е по-вероятно да развие тежко заболяване и е изложена на по-голям риск от смърт, така че ваксинирането на възрастни хора е от ключово значение“, каза тя.
В началото на седмицата служебният здравен министър обяви нови мерки за ваксинация, които изглежда са предназначени да решат този проблем.
От понеделник до четвъртък всички центрове в страната ще ваксинират само граждани на възраст над 60 години и граждани, страдащи от хронични заболявания. Останалата част от населението ще може да си запази час за ваксина в останалите дни от седмицата.
"Ние изменяме насоките за ваксинация, защото по-голямата част от смъртните случаи са настъпили сред хора над 60-годишна възраст," каза той пред репортери. "Това може да има положително въздействие, ако бъде подкрепено от добро логистично планиране и информационна кампания, насочена към най-уязвимите групи".
Добрева приветства промените като стъпка в правилната посока.
Тя добави, че даването на предимство на възрастните хора може да намали смъртността и хоспитализациите.
Въпреки това двумесечният срок, който правителството определи, може да ограничи обхвата и въздействието на усилията за ваксинация, предупреди тя.
Междувременно в отделно видео изявление служебният министър, който миналата година понякога омаловажаваше опасността, породена от коронавируса, призова българите да се ваксинират.
"Харесва ли ви или не, единственият начин, за който до този момент има сигурни доказателства, че намалява разпространението на вируса и смъртността, е ваксинацията. Всеки може да види промяната в тези показатели на страните, които успяха да ваксинират по-голяма част от населението си", каза той. "Нашият успех или неуспех зависи от всеки гражданин."