Ускоряващият се ръст на цените подкрепя залозите, че първото увеличение на лихвите за тази година в Европейския съюз ще стане факт в източното му крило, пише Bloomberg.
Инфлацията се ускорява над очакванията в Унгария и Чехия през април и въпреки че централните банкери в Будапеща са изправени пред ниво на показателя на 9-годишен връх, инвеститорите залагат, че колегите им в Прага ще поведат по пътя към затягане на монетарната политика.
Двете страни с население от около 10 милиона души са сред най-тежко ударените от коронакризата по отношение на смъртни случаи на глава от населението.
Те обаче успяха да запазят едни от най-ниските нива на безработица в Европа и се радват на щедри бюджетни разходи, които ускоряват потребителското търсене. Подобно на тенденцията по света, нарастващите цени на борсово търгуваните стоки и трусовете по веригите на доставка обаче водят до по-високи инфлационни очаквания.
Чешката централна банка увеличи миналата седмица прогнозите си за ръст на цените и заяви, че залязващият риск от по-дълго икономическо забавяне, предизвикано от пандемията, ще ѝ позволи да увеличи лихвите - най-верояно през лятото.
“Сегашното развитие около инфлацията и перспективите ще затвърдят позицията на централната банка, че има необходимост да се започне с повишаването на лихвените нива”, коментира Радомир Жак, главен икономист на Generali Investments CEE в Прага. Той очаква първо покачване на лихвите през август.
Очакванията са Чехия първа да повиши лихвите в Централна Европа. Графика: Bloomberg
Ускорението на инфлацията в Унгария беше най-бързото в Европа и най-високото от 2012 г. насам, въпреки че базовата инфлация - която изключва цените на волатилни продукти като хранителните и енергийните, се повиши с едва 3% през април - най-ниското ниво от две години насам. Централните банкери са в режим на изчакване, като предвиждат, че ускорението в цените ще достигне временен връх около нивата от април, преди да започне да се забавя в рамките на 2-4% през лятото.
Трейдърите на финансовите пазари увеличиха очакванията си за повишаване на лихвите в следващите три месеца след публикуването на данните, като все още основните прогнози са за ръст от около 15 базисни пункта чрез едноседмичната депозитна лихва на централната банка. Форинтът загуби 0,1% до 358,67 за евро по-рано днес - далеч от нивото от 370 форинта за евро, което стратези по-рано посочваха като ключово за затягане на политиката на централната банка.
“Унгарската централна банка има пространство да изчака с повишаването на лихвите заради относително ниското ниво на базовата инфлация”, заяви Дейвид Немет, икономист на KBC Group NV.
Тези изчисления могат да претърпят промяна, тъй като правителството планира да удължи програмата за фискални стимули до 2022 г., когато предстоят избори.
Възраждането на инфлацията е тревога и за Полша, където гуверньорът на централната банка Адам Глапински се ангажира да задържи лихвените проценти близки до нулата до средата на следващата година, за да стимулира икономическото възстановяване и да поддържа ниски разходите по заемите.