Иран настоява банковата му индустрия да получи гарантирано и окончателно облекчение на санкциите по време на преговорите за възстановяване на ядрената сделка на страната със световните сили, предава Bloomberg.
„Премахването на санкциите срещу централната банка, търговските банки, SWIFT и всеки паричен превод между тях, както големи чуждестранни банкови кореспонденти трябва да бъде преразгледано“, заяви Абдолнасер Хемати, гуверньорът на Иранската централна банка, в отговори на въпроси, отнасящи се до ограничения на достъпа на Иран до базираната в Белгия глобална платежна система.
Хемати посочи, че представители на централната банка са пряко ангажирани в преговорите, за да гарантират, че премахването на американските санкции ще има осезаеми отражения. Преговорите за възстановяване на споразумението от 2015 г, постигнато от Техеран и група от шест водещи държави, бяха подновени във Виена миналия петък.
Споразумението само по себе си не беше достатъчно, за да убеди европейските банки да работят с Иран, дори преди администрацията на Тръмп да го изостави през 2018 г. Повечето санкции, наложени срещу ядрената програма на Ислямската република, бяха отменени; но американските, свързани с други дългогодишни проблеми, като връзките на Техеран с групи, определяни от Вашингтон като терористи, все още са в сила.
Глобалните кредитори се страхуваха да не нарушат регулациите, рискувайки потенциални глоби на стойност от няколко милиона долара, чиято цена от първа ръка разбраха банките в Южна Корея и Великобритания. Иранските власти скоро се оплакаха, че остатъкът от санкциите на САЩ все още вреди на способността им да извършват своите услуги по света.
'На практика'
През февруари върховният лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей откровено заяви пред дипломатите на страната, че този път трябва да избягват подобен капан. Американските санкции трябва да бъдат премахнати „на практика, не само с думи или на хартия“, посочи 82-годишният духовник.
„Ще направим преразглеждането по наш начин“, коментира гуверньорът Хемати, изказвайки опитимизъм за посоката на преговорите.
Техеран посочи, че американските наказателни мерки са навредили на способността му да внася стоки, които не са обект на санкции, като храни и лекарства, както и ефективно да се справя с огнището на коронавирус в страната. Вашингтон също се противопостави на искането на Иран за заем от 5 милиарда долара от Международния валутен фонд.
Банковата система на Иран в продължение на десетилетия е до голяма степен изолирана от глобалните финанси както заради санкциите, така и заради неуспеха й да задоволи международните стандарти за ограничаване на прането на пари и финансирането на тероризма - нещо, което дори стратегическите партньори в лицето на Китай и Русия посочиха, че представлява пречка в партньорството им с иранските кредитори.
През последните години крайните консерватори често се противопоставяха на усилията на президента Хасан Рухани да гарантира, че иранските банки се придържат към стандартите, определени от Работната група за финансово действие, пазарен регулатор със седалище в Париж.
Изоставени сделки
След като споразумението от 2015 г. премахна мрежата от санкции, наложени от страните, притеснени, че Техеран се опитва да създаде ядрено оръжие, хиляди ирански компании осигуриха кредитни линии с местни заемодатели за внос. Френският енергиен гигант Total и германският автомобилен производител Volkswagen бяха сред чуждестранните фирми, които обявиха споразумения за вливане на пари в Ислямската република.
Международните банки обаче запазиха дистанция, дори тези, базирани в Европа, тъй като американските санкции са насочени и към граждани извън САЩ, които имат отношения с ирански юридически лица - така наречените вторични санкции.
Сделки с американски компании, които са технически разрешени, като например планове за закупуване на десетки самолети от Boeing, пълзяха с изключителна бавна скорост или бяха невъзможни за изпълнение.
Администрацията на Тръмп наложи още стотици наказателни мерки срещу иранските кредитори, включително централната банка, докато засилваше натиска си върху Техеран. Бившият президент на САЩ често използваше като претекст "тероризъм", за да гарантира, че разхлабването на мерките ще бъде както практически, така и политически трудно.
Бариери в чужбина
„Когато иранските банки се опитаха да отворят клонове в други страни, те установиха, че изобщо не могат да работят лесно“, коментира Масуд Голампур, анализатор в базираната в Техеран инвестиционна банка Novin.
Натискът се прилага и във Вашингтон. В четвъртък фирми от Wall Street призоваха администрацията на Байдън да облекчи тежестта около спазването на потока от санкции, които Тръмп наложи на противници, включително и тези срещу Иран.
LexisNexis Risk Solutions изчислява, че финансовите институции в САЩ и Канада са похарчили 42 милиарда долара през 2020 г. за спазване на регулациите за превенция финансови престъпления - които включват санкции и усилия за изпиране на пари.
„Администрацията на Обама разчиташе изцяло на глобална програма за обхват на банките и компаниите, за да се изясни естеството на облекченията на санкциите и да се гарантира сигурност при участие в съвместима търговия с Иран“, посочи Есфандяр Батмангелидж, гостуващ сътрудник в Европейския съвет по външни работи.
Тези усилия "не успяха" и дипломатите трябва да работят върху нови инструменти, за да "предоставят видовете лицензи и насоки, от които компаниите се нуждаят, за да работят уверено в среда след санкции", допълни още той.