На фона на растящите цени на растителните продукти, които подхранват страховете от поскъпване на храните и глад по света, една от най-консумираните стоки пробива тенденцията и намалява опасенията от по-широка криза, поне засега, съобщава Bloomberg.
Оризът е основен хранителен продукт ежедневно за над три милиарда души и за разлика от други борсово търгувани стоки като царевицата, соята и месото, той все още не поскъпва. Въпреки че цените са по-високи на годишна база, през последните месеци те се понижават при някои от водещите износители, включително Виетнам, Тайланд и Индия.
Една от причините оризът да не е част от тренда е, че той основно се отглежда за консумация от хората, докато скокът в цените на останалите зърнени култури е движен от нарастващото търсене на храна за животните. Апетитът на Китай към тези продукти се съчетава с неблагоприятните условия за посевите, което повиши цените на царевицата и соята до най-високото им ниво от над осем години насам.
Пшеницата - предимно използвана за производството на храна, включително хляб, паста, зърнени барчета и бисквити, също поскъпва, тъй като все повече се използва като заместител при храненето на животни на фона на скъпите царевица и соя. Цените се повишават с над 40% от август в сравнение с ръст от 120% на цената на царевицата и от над 70% за соята. Въпреки че фючърсите върху ориза на борсата в Чикаго поскъпват с 22%, азиатският бенчмарк за тайландския бял ориз се повишава с едва 4%.
Устойчивите цени на ориза могат да помогнат инфлацията при храните да не се превърне в по-широкоразпространен проблем. Глобалните цени на храните вече са най-високите от 2014 г. насам, което предизвика предупреждения от Световната банка и ООН относно нарастващата несигурност, събуждайки спомените от 2008 г. и 2011 г., когато поскъпването на хранителните продукти доведе до бунтове в над 30 държави в Африка, Азия и Близкия изток, създаде политически раздори и се превърна в повод за Арабската пролет.
Този път влиянието на поскъпващите зърнени култури може да бъде отчетено при по-високите цени на тортилите в Мексико или на говеждото в Бразилия. В САЩ беконът и другите месни продукти са по-скъпи заради по-високите цени за изхранването на животните. Азия като цяло остава по-изолирана, тъй като пшеницата има по-малък дял в диетата на жителите ѝ, отколкото оризът.
“Фактът, че цените на ориза са устойчиви е положителен за глобалната хранителна сигурност”, заяви Дейвид Дау, икономист към Организацията на ООН за прехрана и земеделие. “Има много повече бедни хора в Азия, където оризът е устойчива храна”, добавя той.
Цените на зърнените продукти поскъпват през последните месеци, но оризът е изключение. Графика: Bloomberg
За момента има малък риск оризът да се превърне в част от ралито. За разлика от царевицата, соята и дори пшеницата, чиито доставки се затягат заради сухото време в ключови региони - включително САЩ и Бразилия, няма глобален недостиг на ориз. Метеорологичният феномен, известен като Ла Нина (La Nina), който допринесе за сушата за американците, донесе дъждове в голяма част от Азия, където се произвежда и консумира 90-процентен дял от глобалния ориз.
Индия, най-големият доставчик в света, доби рекордни количества ориз през последните няколко години и ги изнася на ниски цени.
В Китай правителството изгради масивни запаси от пшеница и ориз, които могат да нахранят цялото население на страната от 1,4 милиарда души в рамките на година. В страната дори има призиви мелниците, обработващи зърнените продукти за храна за животните, да купуват от държавните резерви, за да намалят зависимостта на Китай от царевица и соя от чуждестранните доставчици.
Въпреки това хранителната сигурност не се отнася само за зърнените продукти и консумацията на достатъчно количество калории. За по-бедните от значение е достъпът до адекватно количество протеини и витамини. Достъпът до тях е по-труден заради поскъпването на царевицата и соята, които увеличават и цените на месните продукти.
„По-високите цени на царевицата ще окажат ценови натиск върху свинското и птичето месо и това ще затрудни бедните семейства“, посочва Дау. „Те ще се справят добре с ориза, но не и с месото и това може да окаже влияние върху храненето на малките деца”, добавя той.