Страната с най-дълга история на отрицателни лихвени проценти достигна момент, който може да даде поглед върху това, което предстои на други места по света, пише Bloomberg.
В Дания търговските банки бяха принудени да абсорбират отрицателните лихвени проценти, откакто те бяха въведени за първи път от централната банка през 2012 г. До 2019 г. индустрията започна да споделя разходите около тази политика с вложителите на дребно. Днес датчаните са световни шампиони в поемането на тежестта на отрицателните лихви заедно със своите банки, като 35% от депозитите са засегнати.
Миналата седмица правителството в Копенхаген реши да се намеси. Министърът, отговарящ за банковото законодателство, Саймън Колеруп, се обърна към социалните мрежи, предприемайки офанзива срещу финансовия сектор и „алчността“, която той заяви, че представлява.
„Наскоро банките започнаха да намаляват летвата за отрицателни лихви. И това просто трябва да спре."
Неговите коментари дойдоха ден след като Danske Bank, най-големият кредитор в Дания, заяви, че ще последва други в бранша, намалявайки повече от наполовина прага за налагане на лихва от -0,6%. В резултат на това вложителите на дребно с над 100 000 крони (16 000 щатски долара) ще платят допълнителни 0,6%, за да паркират своите спестявания, надвишаващи тази сума.
„Притеснявам се, че банките ще продължат да затягат винтовете върху отрицателните лихви, така че средностатическите датчани ще бъдат принудени да плащат, за да държат парите си в банка“, посочи датският министърът в писмен коментар пред Bloomberg.
Колеруп, който свика датската асоциация на банкерите на разговори, заяви, че няма оправдание за прехвърляне на отрицателни лихви на частни клиенти и отхвърля идеята, че паричната политика играе роля в определянето на лихвените проценти на търговските банки.
Лихвена политика
Битката, която сега се развива между датските банки и правителството, предоставя поглед върху границите на отрицателните лихви и показва, че тези може да са политически, а не парични.
Отрицателните нива се превърнаха в гръмоотвода, от който Колеруп се възползва, за да проведе „конфронтация с алчност, неравенство в доходите и разделение в обществото“, коментира Хеле Иб, политически коментатор в Borsen, най-големият датски бизнес вестник.
Асоциацията на банкерите, Finance Denmark, постави под въпрос икономическите разсъждения на Колеруп. И централната банка излезе с изявление в петък, посочвайки, че нейните отрицателни лихвени проценти (които се налагат от обвързването на кроната към еврото) влияят върху лихвените проценти по депозитите и заемите в по-широката икономика. Освен това Датската централна банка намекна, че политиците не трябва да се намесват в процеса.
„Лихвените проценти на банките са въпрос за самите тях и техните клиенти“, каза гуверньорът на централната банка Ларс Роде.
Отговорът на централната банка накара член на опозиционния блок в парламента да се намеси в казуса. Алекс Ванопслаг, лидерът на партията "Либерален алианс", заяви пред ежедневника Berlingske, че е извикал Колеруп на изслушване, за да обясни коментарите си относно отрицателните ставки. „Вярвам, че министърът ще заяви, че е прекрачил границата и че му липсва основно разбиране за функционирането на паричната политика“, каза Ванопслаг.
Дания обвърза кроната с еврото. Графика: Bloomberg
Карстен Егериис, главен изпълнителен директор на Danske Bank, посочи, че датчаните също се радват на ниски лихвени проценти по своите ипотеки, които той определи като „другата страна на монетата“. Тази динамика „през повечето време далеч надхвърля цената на отрицателните лихвени проценти от страна на депозитите“, допълни Егериис.
Дания изпревари с две години еврозоната, която за първи път въведе отрицателни лихви през 2014 г. Джеспер Рангвид, професор по финанси в Copenhagen Business School, посочи, че има някои поуки от датския опит за икономиките от еврозоната.
Дания с най-дълго съществуващата парична политика на отрицателни лихвени проценти. Графика: Bloomberg
Той също така отбелязва, че отрицателните банкови лихви не са разрушителната сила, която някога сме си представяли. Рангвид допълни, че след нулеви години и в крайна сметка отрицателни лихви по депозитите на дребно датските депозити продължават да нарастват.
„Най-важният извод е, че клиентите не напускат банки“, каза той по телефона.
„Това беше страхът в началото и това не се случи“.
Хеле Иб от Borsen коментира, че не е задължително Колеруп наистина да се намеси. В крайна сметка вероятно е по-скоро „изпращане на сигнал, отколкото твърда революция на икономическата политика“, каза тя.