„Скоростта, с която развиваме индустрията, е плашеща“, казва Пол Андерсън от университета в Бирмингам, говорейки за пазара на електрически автомобили в Европа.
До 2030 г. ЕС се надява, че по европейските пътища ще има 30 милиона електрически автомобила.
„Това е нещо, което никога досега не е правено при този темп на растеж за изцяло нов продукт“, казва д-р Андерсън, който е и ко-директор на Birmingham Centre for Strategic Elements and Critical Materials.
Електрическите превозни средства са неутрални по отношение на въглеродните емисии по време на техния живот, но д-р Андерсън е загрижен за това какво се случва, когато се развалят, понеже всичко в някакъв момент се разваля. Акцент в изказването си той слага върху живота на батериите.
„След около 10 до 15 години, когато вече ще има голям брой, които са приключили живота си, ще бъде много важно да имаме работеща рециклираща индустрия“
Повечето от електрически компоненти са почти същите като тези на обикновените автомобили, разликата идва от батерията. Докато традиционните оловно-киселинни батерии могат да се рециклират навсякъде, то не можем да кажем същото за литиево-йонните, използвани за електрическите автомобили.
Тези батериите са по-големи и по-тежки от тези в обикновените автомобили и са съставени от няколкостотин отделни литиево-йонни клетки, всяка от които се нуждае от демонтиране. Те съдържат опасни елементи и имат неприятната тенденция да експлодират, ако бъдат разглобени неправилно.
"Понастоящем в световен мащаб е много трудно да се получат подробни данни за процента на литиево-йонните батерии, които се рециклират, но се говори за около 5%. А в някои части на света е значително по-малко.", казва д-р Андерсън.
Доставчиците на елекромобили обръщат все по-голямо внимание на темета. Те се стремят да гарантират, че техните продукти няма да бъдат просто изхвърлени в края на техния живот.
Например, Nissan използва повторно стари батерии от своите автомобили Leaf в автоматизираните превозни средства, които доставят части на работниците във фабриките.
Volkswagen прави същото, но наскоро отвори и първия си завод за рециклиране в Залцгитер, Германия и планира да рециклира до 3600 батерийни системи годишно по време на пилотната си фаза.
"В резултат на процеса на рециклиране се възстановяват много различни материали. Като първата стъпка е да се фокусираме върху катодни метали като кобалт, никел, литий и манган", казва Томас Тиедже, ръководител на отдел за рециклирането в Volkswagen Group Components.
„Въпросните части от батерийните системи като алуминий и мед се предават в установени потоци за рециклиране.“
Междувременно Renault вече рециклира всичките си акумулатори за електрически автомобили - макар че цифрата възлиза само на няколкостотин годишно.
"Ние се стремим да можем да отговорим на 25% от пазара за рециклиране. Искаме да запазим това ниво на покритие и разбира се това би покрило до голяма степен нуждите на Renault", казва Жан-Филип Хермине, вицепрезидент е отдел „Екологично планиране“ на Renault.
Понастоящем например голяма част от веществото на батерията се редуцира по време на процеса на рециклиране до така наречената черна маса - смес от литий, манган, кобалт и никел - която се нуждае от допълнителна, енергоемка обработка за възстановяване на материалите в използваема форма.
Ръчното демонтиране на горивни клетки позволява ефективното възстановяване на повече от тези материали, но създава здравословни проблеми на работниците.
„На някои пазари, като Китай, безопасността на работното място и опазването на околната среда е много „по-разпуснат“ процес, а условията на труд не биха се приели на Запад.“, казва Гавин Харпър, научен сътрудник от института Фарадей.
Според него, отговорът е в автоматизацията и роботиката.
„Ако можем да автоматизираме този процес, ще можем да предпазим здравето на хората и да направим така че работата ни да икономически ефективна“.