Президентът Джо Байдън отбеляза 106-ата годишнина от масовото убийство на арменци, на два пъти използвайки думата „геноцид“ - дума, която нито един американски лидер не е използвал в миналото, за да опише събитието, заради страх да не отчужди съюзника на НАТО Турция, предава Bloomberg.
В отговор Турция привика посланика на САЩ Дейвид Сатърфийлд в Анкара и заяви, че отхвърля позицията на Байдън за събитията от 1915 г.
"Американският народ почита всички онези арменци, загинали в геноцида, преди 106 години на тази дата", каза Байдън в писмено изявление, посветено на честването на Деня за възпоменание на жертвите арменския геноцид.
„Един милион и половина арменци бяха депортирани, избити или принудени да маршируват до смърт в кампания за изтребление“, каза Байдън.
"Почитаме всички загинали в арменския геноцид от османската епоха и се ангажираме да предотвратим повторение на подобно зверство“.
Изявлението на Байдън „е нулево по отношение на международното право“ и „причини рана, която беше трудно поправима“,гласи изявление на турското външно министерство.
Ходът на Байдън в събота изпълни предизборното обещание на демократа за американските арменци по време на президентската кампания през 2020 г., но рискува да тласне Турция по-нататък в руските обятия. Турция отрече, че нейните предшественици от Османската империя са извършвали мащабни зверства, наричайки твърденията „клевета“ и изказа тезата, че декларацията на Байдън е свързана повече с вътрешната политика.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу отговори в Twitter, заявявайки, че страната му „няма какво да научи от никого за тяхното собствено минало“.
“Words cannot change or rewrite history.”
We have nothing to learn from anybody on our own past. Political opportunism is the greatest betrayal to peace and justice.
We entirely reject this statement based solely on populism.#1915Events
— Mevlüt Çavuşoğlu (@MevlutCavusoglu) April 24, 2021Министерството публикува изявление, в което се казва, че САЩ са отворили „дълбока рана, която подкопава взаимното ни доверие и приятелство“. В него се се посочва още, че Байдън е под властта на „радикални арменски кръгове и антитурски групи“.
В петък Байдън проведе първото си телефонно обаждане като президент с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, в което той предварително уведоми за изявлението и използва думата „геноцид“, според американски длъжностни лица.
Ибрахим Калин, говорител на Ердоган, заяви в събота, че САЩ са повторили "клеветата" спрямо Турция.
„Препоръчваме на президента на САЩ да разгледа собствената си история и настояще", написа в Twitter Ибрахим Калин.
Tek gündemi ülkemize düşmanlık olan çevrelerin iftiralarını tekrar eden ABD Başkanının açıklamasını şiddetle kınıyor ve reddediyoruz.
ABD Başkanına kendi tarihine ve bugününe bakmasını tavsiye ediyoruz.#1915olayları
— Ibrahim Kalin (@ikalin1) April 24, 2021Нито една от страните в петък не спомена спорния въпрос в официалните си изявления относно разговора им и вместо това се съсредоточи върху планираната среща на срещата на върха на НАТО в Брюксел през юни.
И все пак турската лира поевтиня с 1% спрямо долара след събитията от петък, удължавайки едноседмичния ценови спад на турската валута до 3,9%. Докато Турция се подготвяше за изявлението на Байдън, турските длъжностни лица предупредиха, че този ход ще навреди сериозно на отношенията между страните.
„Най-добрият начин президентът Байдън да разруши онова, което е останало от турско-американските отношения, е той да признае фалшивите арменски твърдения, че османските турци са извършили акт на геноцид в началото на миналия век“, посочи в Twitter Илнур Чевик, старши съветник на Ердоган.
The best way for President Biden to ruin what is left of Turkish-American relations is for him to acknowledge the false Armenian allegations that the Ottoman Turks performed an act of genocide early last century… That will lead us to a path of no return!
— Ilnur Cevik (@ilnurcevik) April 23, 2021Малко преди Белият дом да публикува изявлението на Байдън, Ердоган изпрати възпоменателно съобщение до Сахак Машалян, който служи като арменски патриарх на Истанбул.
„С уважние почитам османските арменци, загубили живота си при тежките обстоятелства на Първата световна война, и изказвам своите съболезнования на внуците им“, каза Ердоган.
„Политизацията на дебатите, в която историците трябва да участват, от трети страни и използването им като инструмент за намеса не е послужило на ничий интерес“.
Рейгън беше последният президент на САЩ, който определи зверствата, извършени срещу арменците, като "геноцид" през 1981 г. Малко след това той се отказа от реториката си под натиска на Турция, държавата наследник на Османската империя, която се срина след края на Първата световна война.
Ердоган заяви в сряда, че неговата администрация „ще продължи да защитава истините около лъжата за „геноцид над арменци“ и онези, които подкрепят тази клевета с политически изчисления“, според държавната Anadolu Agency.
Турция е ключов стратегически партньор на САЩ, като осигурява мост към ислямския свят и противодействие на руските амбиции. Но нарастващите търкания по редица въпроси - включително все по-тежките репресии на Ердоган срещу политическите опоненти и пресата - принудиха лидера на Турция да търси по-тесни отношения с Москва.
САЩ наложиха санкции срещу Турция и я премахнаха от програмата за изтребители F-35 на Lockheed Martin - безпрецедентен ход срещу съюзник в НАТО - след като Турция придоби от Русия зенитни ракети S-400.
Въпреки че Русия признава арменския геноцид от десетилетия, Москва изглежда бе нетърпелива да използва хода на Байдън, за да забие клин в редиците на НАТО. Руската държавна новинарска агенция ТАСС съобщи, че администрацията на Байдън „дава ясно да се разбере, че всъщност не разглежда Ердоган като партньор и политик, на който си струва да заложи, и ще изгради отношения с него от позицията на сила“.
Президентът Барак Обама, критикувайки неспособността на администрацията на Джордж Буш-младщи да използва думата „геноцид“, даде предизборно обещание да промени позицията на Вашингтон. В продължение на осем години той отправяше все по-силни осъждания - наричайки събитията от 1915 г. „първото масово зверство на 20-ти век“, при което 1,5 милиона арменци „са били депортирани, избити и принудени да маршируват до смърт в последните дни на Османската империя“. Той обаче не използва думата геноцид, вместо това призна юбилея като „Ден за възпоменание на арменците“.
Думата „геноцид“ носи определена стигма съгласно международното право, което я определя като нараняване или насилствено отстраняване на хора с „намерение да унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група“.
Водещата арменско-американска група в страната заяви, че признаването на Байдън е важна стъпка към правата на човека през 21 век.
„Утвърждаването на президента Байдън за арменския геноцид бележи ключов момент в историята на защитата на правата на човека. Като твърдо застана срещу вековното отричане, президентът Байдън очерта нов курс. Утвърждаването на арменския геноцид засилва доверието в Америка и потвърждава каузата на Съединените щати за предотвратяване на геноцида “, каза изпълнителният директор на Armenian Assembly Брайън Ардоуни.