В продължение на две години в средата на 1600-те години Амстердам преживява шок, който в момента може би изглежда доста познат, пише Bloomberg.
През 17-ти век градът е опустошен от смъртоносна епидемия от бубонна чума. Докато гробищата в по-бедните райони започват да се пълнят, богатите се отправят към селските си къщи, а останалите хора направиха всичко възможно, за да запазят здравето си чрез социално дистанциране. На болните хора е било забранено да посещават пазари, ханове и църкви, докато заразените къщи предупреждават посетителите с табела, закачена навън - куп слама, вързана с три ленти. Тези мерки може да са помогнали, но не са били достатъчни, за да спрат чумата. Към момента, в който епидемията изчезва през 1665 г., тя е отнела живота на 24 000 души, което е представлявало около 10% от жителите на Амстердам по онова време.
Ако трябва да се направи сравнение с пандемията в момента, чумата в Амстердам е отнела много повече животи. Но съществуват и много прилики между това, което се е случило през 17-ти век и това, през което преминава светът в наши дни, а именно силно заразна болест, която спира икономиката, подчертава социалното неравенство, ограничава пътуванията и задължава гражданите да намалят социалните контакти си помежду си.
Тъй като някои части по света условно започват да навлизат в периода на възстановяване от коронавируса, ново проучване, изследващо връшането на Амстердам след епидемията към нормалността, също може да предвещава какво могат да очакват съвременните градове в близко бъдеще. Разглеждайки пазара на жилища от 17-ти век, проучването установява, че цените наистина са спаднали рязко, докато икономиката е била в застой по време на чумата. С намаляването на смъртността обаче нещата се стабилизират с изненадваща скорост, като всичко това е последвано от период на градски иновации.
Проучването, което изследва и икономическия ефект от холерата в Париж от 19 век, представя визията за това как градовете са били засегнати в исторически план от епидемии. То показва, че след сериозни кризи, градовете започват да просперират, отчасти защото шокът може да доведе до промени, които създават по-добри условия на живот и са по-благоприятни за просперитета.
Как Амстердам се възстанови след края на чумата?
Анализът на Марк Франк, професор в „Училището по икономика“, и Матийс Кореваар от университета „Еразъм“ и публикувано в Journal of Urban Economics, показва, че Амстердам е възстановил бързо както своето население от преди началото на чумата, така и икономиката си чрез привличане на мигранти. Според изследователите уроците за възстановяването на този нарастващ мегаполис биха могли да бъдат приложени и днес най-добре в развиващите се градове и страни с ярки обществени неравенства и ограничена държавна подкрепа, отколкото в съвременната Холандия.
По време на чумата строителните работи, заедно с много други икономически дейности, са преустановени през най-лошите месеци, но много скоро след края на пандемията се възстановяват. Градът не беше просто свидетел на това възраждане - той активно го стимулираше, използвайки всеки наличен инструмент, който сега може да изглежда твърде очевиден за отбелязване, но по това време беше иновативен. Градските записи показват, че за първи път Амстердам е позволил на наемодателите да купуват парцелите в града, без да използват държавни заеми.
„На шега казвам, че единствената разлика между сега и 17-ти век е дезинфектантът за ръце и проследяването на данни.“
Градът може би е искал да стимулира пазара, защото точно преди да настъпи епидемията, той е преминал през една от най-амбициозните трансформации в историята си. До 1660-те години Амстердам процъфтява като глобален търговски център с толкова много граждани, които се занимават с търговия, че до 50% от пространството в градските къщи на канала се използва за складиране на стоки.
По това време миграцията е помогнала за съживяването на икономиката на Холандия. Докато за периода липсват твърди данни относно населението, историческият консенсус е, че популацията на Амстердам нараства през всеки петгодишен период на 17 век - включително тези, обхващащи годините по време на чумата. Пандемията в града не е било достатъчно важна причина, за да възпира мигрантите от икономическите възможности, които е предлагал Амстердам, според съавтора на изследването Кореваар. „Смъртността в Амстердам винаги е била по-висока от плодовитостта през онези години, така че градът е могъл да расте само чрез миграция“, каза той в интервю.
Миграцията и другите адаптации, направени от Холандия през 17-ти век, са оставили своя отпечатък, дори ако не са били непременно толкова мащабни, колкото промените във френските и американските градове след големи огнища на болести от 19-ти век. Те все още следват модел, повтарящ се в онези по-късни кризи в областта на общественото здраве: неприятна и относително кратка епидемия, последвана от възстановяване, което постави началото на бързо икономическо съживяване.