Илон Мъск остави Владимир Путин блокиран на Земята в днешната космическа надпревара

Миналото трябва да се помни. Можеш и трябва да се гордееш с него. Това казва космонавтът Фьодор Юрчихин пред репортер миналата година. „Но не може да живеете в миналото“, добавя той.

Това трябва да се вземе предвид от руската космическа индустрия, някога лидер при полетите в околоземна орбита, пише Клара Ферейра Маркис за Bloomberg.

Преди 60 години Юрий Гагарин се превръща в първия човек в историята, излязъл в космоса, осигурявайки предимство на Съветския съюз в една нова надпревара срещу САЩ. Космическата наука е поставена в центъра на фокуса на страната, а Гагарин става национален герой.

Днес повечето руснаци все още вярват, че страната им е лидер в космическите полети.

Естествено, Москва кръсти своята ваксина срещу коронавирус на първия спътник, който е изведен в околоземна орбита през 1957 г. – „Спутник“. И докато президентът Владимир Путин не е особено голям ентусиаст по отношение на космическите полети, той е наясно с военните и геополитически последици от космическата програма.

Но сега Русия не е онази сила, която някога е била в космическата надпревара. Индустрията е засегната от санкциите на Запада. Още по-лошото е, че комбинацията от тежка бюрокрация, завесата, която прикрива военните технологии и доминираната от държавата икономика не успяват да насърчат частните инвестиции в космическите технологии – стратегия, възприета успешно от САЩ.

Китай, който успява да изстреля своя първи спътник през 1970 г., се опитва да настигне руснаците и американците с дръзки планове за орбитална станция и непилотирани (за момента) мисии до Марс.

Носталгията на руснаците по миналата космическа слава е разбираема. Първите постижения, свързани с космоса, от времето на Студената война представляват големи успехи както по отношение на политиката, така и при технологиите, независимо че печалбата тук е малка, ако изобщо я има. Както подчертава Стивън Уокър, автор на „Отвъд“, разказ за първия пилотиран космически полет, събитията през 1961 г. са можели да се развият по съвсем друг начин, ако САЩ не отменят космическата мисия с Алън Шепърд заради технически проблем.

Но Русия все пак остава сред водещите космически нации. Тя е една от малкото страни, които продължават да извеждат успешно хора в космоса. През по-голямата част от последното десетилетие американските астронавти разчитат на руския кораб „Съюз“, за да достигнат до Международната космическа станция (МКС). Но това е напът да приключи.

Процесът по изграждане на ново поколение ракети-носители и космически модули в Русия се сблъсква с продължаващо години забавяне и отлагания. Налице е твърде малко творчество, в същото време - твърде много разточителни разходи и някои смущаващи технически неизправности. Мисията на „Фобос-грунт“, с която Русия иска да достигне спътника на Марс Фобос, се проваля, когато през 2011 г. сондата остава в ниска околоземна орбита, а на 15 януари 2021 г. изгаря в атмосферата над Тихия океан.

Ръководителят на руската държавна космическа агенция „Роскосмос“ Дмитрий Рогозин заяви по адрес на компанията на Илон Мъск Space Exploration Technologies Corp., известна още като SpaceX, че САЩ вероятно ще се нуждаят от батут, за да отведат своите астронавти до МКС, след като Вашингтон наложи санкции на Русия.

Липсата на пари е основна част от проблема за Русия.

Продължението на материала четете на Investor.bg.