След растеж от 3,7% през 2019 г. на българската икономика се очаква реалният БВП да се свие до 4.6% през 2020 г. в резултат на блокирането в началото на кризата и втора вълна на инфекциите, заедно с повторното въвеждане на нови ограничителни мерки. Това доведе до срив на търсенето, независимо от фискалната и друга подкрепа за домакинствата и фирмите.
Равнището на безработица се е повишило, но наскоро се стабилизира, посочват от МВФ.
Очаква се фискалният дефицит да се увеличи до над 3 процента от БВП през 2020 г., в сравнение с 1 процент от БВП през 2019 г. поради пакета за фискална подкрепа и икономическото свиване. Излишъкът по текущата сметка се сви до 1,1% от БВП през първите три тримесечия на 2020 г.
От фонда обаче повишиха оценката си за икономическия ръст на България до 4.4% през 2021 г. спрямо предишната прогноза за 3.6%.
Международният валутен фонд подобри прогнозата си за глобалния икономически растеж за втори път през последните три месеца, като същевременно предупреди за увеличаване на неравенството между напредналите и по-слабо развитите икономики, съобщава Bloomberg.
Глобалната икономика ще се разшири с 6% през тази година, макар че през януари прогнозата беше за 5.5%, заяви МВФ в последния си доклад "Световни икономически перспективи", публикуван във вторник. Това е най-големият ръст за последните четири десетилетия, за които има данни. Възходът идва след свиване с 3.3% през миналата година, което беше най-лошият спад в мирно време от Голямата депресия.
Фондът, който тази седмица провежда пролетните си срещи със Световната банка, подчерта, че политиците трябва да намалят правителствената подкрепа „постепенно“, за да избегнат т.нар. „фискални скали“ (макроикономическа метафора за комбинацията от преустановяване на данъчните облекчения и съкращения на държавните разходи, които водят до дисбаланс в държавния бюджет). Централните банкери трябва да дадат „ясни насоки“ относно паричната политика, за да намалят опасността от разрушителни капиталови потоци, се казва още в изявлението на международната институция.
МВФ повтори призива си към богатите държави да помагат на по-бедните в борбата срещу Covid-19 и подчерта необходимостта от по-широко приоритизиране на разходите в здравеопазването. Пакетът от стимули на президента Джо Байдън в размер на 1.9 трлн.долара, който беше приет през март, ще спомогне за увеличаването на брутния вътрешен продукт на САЩ над нивото отпреди пандемията и ще има значителни положителни ефекти за търговските партньори.
За 2022 г. фондът очаква глобален растеж от 4,4%, което е над очаквнаите по-рано 4,2%.
Все пак много напреднали икономики няма да постигнат нивата от преди пандемията до 2022 г., обясняват от МВФ. А при развиващите се пазари и икономики възстановяването може да продължи до 2023 г. Световната икономика през 2024 г. ще бъде с около 3% под нивото, заложено преди избухването на пандемията, предупреди МВФ миналата седмица.
„Налице са обезсърчителни предизвикателства, свързани с различията в скоростта на възстановяване както в рамките на страните, така и в тях. Наблюдава се и потенциал за трайни икономически щети от кризата“, заяви главният икономист на МВФ Гита Гопинат в доклада.
Голяма част от фокуса на срещите тази седмица ще бъде върху предложението на МВФ за емитиране на резервни активи на стойност 650 млрд. долара, известни като "специални права на тираж", което има за цел да повиши глобалната ликвидност и да помогне на развиващите се страни с ниски доходи да се справят с нарастващия дълг и здравните разходи заради Covid-19.
Реакцията на политиците от миналогодишната криза предотврати колапс, който би бил поне три пъти по-лош, а средносрочните загуби за световната икономика се очаква да бъдат по-малки от световната финансова криза преди десетилетие, заяви МВФ във вторник.
Но страните, където хората имат ниски доходи и развиващите пазари, този път страдат повече - за разлика от 2009 г., когато напредналите икономики бяха засегнати по-силно.
Очаква се около 95 милиона души са изпаднали в крайна бедност през 2020 г. Освен това броят на хората, които страдат от недохранване, е нараснал с 80 милиона.
В световен мащаб икономиките, зависими от туризма, са изправени пред особено трудни перспективи за възстановяване предвид бавния темп на нормализиране на трансграничните пътувания, отбелязва фондът.
Сред прогнозите, публикувани във вторник:
- Развитите икономики ще нараснат с 5,1% тази година в сравнение с 4,3%, очаквани по-рано;
- Развиващите се пазари и развиващите се икономики ще нараснат с 6,7% спрямо предишната прогноза за 6,3%;
- Икономиката на САЩ се очаква да се повиши с 6,4%. За сравнение януарската прогноза беше за 5,1%;
- Икономиката на еврозоната ще се разшири с 4,4% спрямо 4,2%, очаквани по-рано;
- БВП на Япония ще нарасне с 3,3% в сравнение с предишната прогноза за 3,1%;
- Прогнозата за Китай е за разрастване с 8,4% при очакване преди за 8,1%;
- Очаквнаията за икономиката на Индия са завишение от 11.5% на 12,5%;
От МВФ отбелязат риска, че ако мутациите на вирусите изпреварят въвеждането на ваксините, Covid-19 може да се превърне в ендемично заболяване с неизвестна тежест.
Междувременно данните за инфлацията в световен мащаб могат да станат нестабилни през следващите месеци предвид рекордно ниските цени на суровините преди година, но тенденцията трябва да се окаже краткотрайна, заяви МВФ. Приглушената перспектива отразява слаб пазар на труда и висока безработица.
Очаква се обемът на световната търговия да се ускори с 8,4% през тази година при възстановяване на покупките на стоки в сравнение с очаквания за увеличение с 8,1% през януари.
Актуални прогнози на МВФ. Таблица: МВФ
*Информацията е актуализирана към 17:28 часа