Европейският банков сектор продължава да се разклаща от скандали и провали. Германските прокурори са изправени пред искания да повдигнат обвинение срещу подразделение на Greensill Capital. Германският финансов регулатор BaFin беше унижен от скандала с 3,5 милиарда евро с Wirecard. Сериозни случаи на пране на пари, включващи големи банки в много страни от еврозоната, разклатиха вярата в европейското банково регулиране и надзор. Поправянето на тази ерозия на доверието чрез завършването на Банковия съюз отдавна е наложително. Действията сега са спешни и необходими, пише Уилям Родс за Bloomberg.
Лидерите в еврозоната отговориха на световната финансова криза от 2008-2009 г. като се ангажираха със създаването на банков съюз, който предвиждаше някои основни реформи. Причините зад подобни мерки бяха съществени - за да се осигури бъдеща финансова и икономическа стабилност, континентът се нуждае от реформи за укрепване и регулиране на най-големите европейски банки, които са в основата на около 70% от кредитирането в еврозоната. И все пак - повече от десетилетие по-късно, банковият съюз остава недовършен.
Регулациите и надзорът през 2021 г. остават централизирани в ръцете на Европейската централна банка. Институцията има регулаторни отговорности за 119 банки, държащи над 80-процентен дял от банковите активи в еврозоната. Централната банка обаче не успява да се справи с надзора в много случаи. Свидетелства за това са скандалите в Германия, Естония и други страни.
Незавършеният Банков съюз на Европа, регулаторната му реформа и разрешаването на проблемите за банките и финансовите компании са разочароващи. Има твърде много случаи, в които надзорът е бил ограничен и ЕЦБ е откривала провалите твърде късно. През 2021 г. повече трябва да бъде направено, за да се гарантират авторитетът и способността на централната банка да действа при сигнал, че институциите под нейна опека имат проблеми.
Европейските правителства трябва да спрат да гледат на големите банки като на “своите” национални банки, които заслужават специално отношение, и вместо това да ги разглеждат като тромавите, понякога системно рискови компании, които изискват последователен надзор, основан на общи правила и норми.
Що се отнася до застраховането на депозитите, еврозоната вече е изминала част от пътя към Банковия съюз, но не е достатъчно близо. Европейските лидери не успяха да постигнат целта си за програма за гарантиране на влоговете, която да е валидна в цялата еврозона. Настоящата система е объркваща и неадекватна. Германските и френските лидери се притесняват, че те ще трябва да плащат сметката за банковите колапси в други страни.
Създаването на единна, координирана програма за застраховане на депозитите за еврозоната, която е добре разбирана от обществото, би било положително за икономическата стабилност, включително чрез изграждане на доверие сред потребителите в здравината и сигурността на банковата система. За тази цел Европа може да се поучи от Федералната корпорация за гарантиране на влоговете на САЩ.
Американската програма работи безпроблемно и се заплаща от самите банки, като същевременно уверява клиентите, че техните депозити са в безопасност. Европейските лидери трябва да копират този успешен модел. Разбира се, структура от подобен тип не решава проблема с това, че е “твърде голяма, за да се провали”, но адресира регионалните и националните рискове от малки и средни банкови фалити.
Това е годината, в която лидерите от еврозоната най-накрая трябва да завършат Банковия съюз, към който се стремят от повече от десетилетие. Това означава засилване на координирания надзор и регулиране на големите банки и финансови дружества от ЕЦБ. Те трябва да гарантират, че националните регулатори не са повлияни от техните местни шампиони.