Горещите туристически дестинации отварят отново след Covid-19, но не всички са доволни
Свръхтуризмът се превръща в нарастващ проблем за някои местни жители
Обновен: 13:12 | 4 април 2021
Въпреки че Хаваи отвори отново за туристи през октомври, беше необходимо комбинирането на пролетните ваканции и задържаната треска за пътувания, преди трафикът на летищата да се доближи до обичайните нива. До средата на март броят на пристигащите вътрешни пътници надвиши анемичните нива от 2020 г. с 400%, пише Bloomberg.
Ръстът на посетителите без съмнение е положителен за тежко ударената от пандемията икономика на страната, зависеща силно от туризма. Дали обаче той е положителен за местното население?
Една година, след като границите на щата бяха затворени за пръв път заради коронавирусната пандемия, много местни жители приеха новото нормално - безлюдни плажове, понижен трафик, по-чисти въздух и вода. В скорошно проучване близо половината от тях посочиха, че привличането на туристи вече не си заслужава труда.
Междувременно други зависими от туризма икономики по целия свят оценяват живота без тълпите от хора. Това подновява глобалния дебат кой точно трябва да се възползва от туризма.
През последното десетилетие туристическият сектор трябваше да приеме някои истини. Една от тях е ефектът на индустрията върху климатичните промени: туризмът генерира изцяло 8% от глобалните парникови емисии между 2009 и 2013 г. Свързан с него проблем са нискотарифните полети, които превозват твърде много хора до горещите туристически дестинации. Венеция, град с население от 60 хиляди души, е била посетена от пет милиона туристи през 2017 г.
Хаваи все още не е готов да се откаже от тълпите, но недоволството му от туристите се засилва. През 1959 г. щатът е имал 243 хиляди посетители, седем милиона през 1990 г., 10,4 милиона през 2019 г.
Разбира се, установяването на проблема със свръхтуризма е по-лесно от намирането на решение за него. През 2019 г. туристическата индустрия е генерирала 8,9 трилиона долара - 10,3% от глобалния брутен вътрешен продукт, и е била работодател на 310 милиона души (директно и индиректно). Свиването в нея след удара на пандемията беше сурово навсякъде, но особено тежко се усети на по-малките пазари в развиващите се страни, където секторът може да генерира до 50% от БВП.
Редица решения са търсени за тези проблеми през годините. Движение например се опитва да разубеди туристите от далечни пътувания по въздух. Местните жители на горещите туристически дестинации станаха по-явни в критиките си и дори преминаха към протести. Някои дестинации приеха обещания за устойчивост на пътуванията.
Дори всеки турист по света да подпише и изпълнява подобно обещание, влиянието им все още би било проблем. Скорошният ръст на посещенията на места като плажовете в Маями само се добавиха към тревогите, че краят на Covid може да значи възстановяване на старото нормално за обществата, които се борят с последиците от твърде многото туристи.
Решаването на тези проблеми ще изисква ново мислене. Важна първа стъпка би била реформата как да се измерва “успешният” туристически бизнес. Изторически броят на туристите и БВП са част от златните стандарти. Групи като Световната туристическа организация обаче могат да въведат редица нови показатели, които да влязат в сила - например съотношение между туристите и местното население на даден регион или отражението на туризма върху местната природа.
Бизнесът също така трябва да признае, че болезненият свръхтуризъм не е част от дългосрочните му интереси. Авиокомпаниите и хотелските вериги например биха могли да се ангажират с устойчив туризъм, като намалят въглеродните емисии, подобрят управлението на отпадъците и инвестират в местните общности.
Социални медии като Instagram също допринасят за проблема - всеки се стреми да направи перфектната снимка, но трябва да се измислят начини потребителите да се информират за свръхтуризма и да се понижат големите тълпи в горещите дестинации.
Никои не иска лекции за ваканциите след Covid-19. Съобщението също не трябва да бъде отказващо туристите: те просто трябва да започнат да мислят повече като местни жители.