След като накарате парите да работят, те създават работни места. Това са думи, произнесени преди десетилетие от Майкъл Морис - тогавашен изпълнителен директор на американската компания American Electric Power. Те изглежда отговарят и на мотивите на президента на САЩ Джо Байдън за предложения през тази седмица инфраструктурен план.
Икономиката на САЩ е далеч от пълната заетост. Това направи американския спасителен план от 1,9 трилиона долара, приет миналия месец, толкова важен, припомня Bloomberg. Също толкова важен е и инфраструктурният пакет, тъй като икономиката и населението на страната се нуждаят от тези пари скоро. А Байдън се нуждае от този план, за да изпълни част от предизборните си обещания.
Намаляването на CO₂ не е свързано със спиране на икономическата активност, както нагледно показаха миналогодишните блокади срещу разпространението на Covid-19. Дори почти пълните блокади през април само намалиха емисиите на CO₂ с около 17% на ден в сравнение с нивата от 2019 г., и с около 7% за цялата година, като емисиите трябва да се увеличат тази година. Пренасочването на пазарните сили към напълно декарбонизиращи се икономики предполага повече икономическа активност, повече работни места - а не по-малко.
Това не означава, че всички работни места ще останат същите. Предвижда се например инфраструктурният план на Байдън да коства около 130 000 работни места в петролната, въглищната и газовата индустрия. Предоставянето на жизнеспособна алтернатива на тези работници трябва да бъде част от прехода към чиста енергия. Планът на Байдън включва 16 милиарда долара за подпомагане на преквалификацията и наемането на работници от сферите на изкопаемите горива, като нефтени и газови кладенци или въглищни мини. Предвиждат се и 10 милиарда долара за създаване на граждански климатичен корпус, насочен към обучение на следващото поколение, и много повече програми със специфични цели, свързани с климата - както за намаляване на емисиите на CO₂, така и за укрепване на американската инфраструктура, за да стане тя по-устойчива на климатичните промени.
След това има по-мащабни промени, които ще донесат по-чисто бъдеще. Електрическите превозни средство изискват около една трета по-малко работници, за да бъдат изградени, отколкото автомобилите с двигател с вътрешно горене. Това сравнение обаче пропуска динамични ефекти и международната конкуренция. Китай например сега доминира на световния пазар на литиево-йонни батерии. Това доминиране произтича от достъпа до суровини, но и от големия вътрешен пазар на батерии. Създаването на такъв пазар в САЩ също би спомогнало за изграждането на вътрешна верига за доставки.
Много други части от инфраструктурния план са още по-пряко свързани с работни места, особено в строителния сектор, които трудно могат да бъдат възложени на външни изпълнители през граница.