Изменението на климата вреди на производството на храни от десетилетия, като ново проучване показва, че около 21% от растежа на селскостопанската продукция са загубени от 60-те години на миналия век насам.
Това е равно на загуба на целия растеж на производителността от последните седем години, информира Bloomberg, позовавайки се на изследване, ръководено от Cornell University и публикувано в списанието Nature Climate Change. Изследването е финансирано от звено на Министерството на земеделието на САЩ.
В същото време Световната програма за храните на ООН предупреждава за „надвиснала катастрофа“, тъй като около 34 милиона души в световен мащаб са на ръба на глада. Групата посочи изменението на климата като основен фактор, допринасящ за рязкото нарастване на глада по целия свят. Инфлацията в цените на храните се ускорява значително, тъй като фермерите трябва да се справят с въздействието на екстремните метеорологични условия в момент на силно търсене.
Това е първото проучване, което разглежда как изменението на климата е повлияло исторически на селскостопанското производство в световен мащаб, използвайки иконометрия и климатични модели.
Световните цени на храните се повишиха за девети месец. Графика: Bloomberg
Загубата на производителност е факт, въпреки че милиарди са вложени в подобряване на селскостопанското производство чрез разработване на нови семена, усъвършенствана селскостопанска техника и други технологични постижения.
„Въпреки че в световен мащаб селското стопанство е по-продуктивно, тази по-голяма производителност средно не води до по-голяма устойчивост на климата“, казва Ариел Ортис-Бобеа, автор на статията и доцент в Cornell’s Charles H. Dyson School of Applied Economics and Management.
Щетите от растежа на производителността не са равномерно разпределени в регионите. По-топлите райони - особено тези в тропиците - са по-силно засегнати. Ортис-Бобеа каза, че това всъщност са много страни, където селското стопанство съставлява по-голям дял от икономиката.
Той също така предупреди, че настоящите изследвания за подобряване на производството може да не са достатъчни, за да отчетат темповете на изменението на климата.
„Притеснявам се, че се подготвяме за климата, с който живеем сега, а не за това, което предстои през следващите няколко десетилетия“, заяви Ортис-Бобеа.