Китай прие радикални промени в избирателната система, за да гарантира, че лидерите в Пекин контролират резултата от изборите в Хонкгонг. Това е ход, който може да задълбочи и без това вече обтегнатите отношения със западните държави, пише Bloomberg.
Във вторник президентът Си Дзинпин подписа заповеди за изменение на Основния закон на Хонконг, съобщи китайската информационна агенция Синхуа, след като ревизиите бяха приети от Постоянният комитет на Националния народен конгрес.
Ходът предоставя повече детайли относно промените, одобрени от китайския законодателен орган на 12 март, който призова за „комисия по преглед“, чиято цел е да проверява квалификациите на кандидатите за избори, за да гарантира, че всички те са патриоти, лоялни на комунистическата партия в Пекин.
Комитет по национална сигурност в Хонконг ще одобрява кандидатите за Законодателния съвет на града въз основа на проверка от полицейски служители в отдела за национална сигурност,посочи информационната агенция и добави, че няма да има съдебен преглед на решенията на комитета.
Други промени предвиждат увеличаване на броя на депутатите в Законодателния съвет от 70 на 90, намаляване на броя на пряко избираните места в камарата от 35 на 20, както и зелена светлина за наскоро разширената Избирателна комисия в Хонконг да назначава 40 от законодателите на града, съобщи South China Morning Post.
„Това ще попречи на хората, разрушаващи Хонконг, да заемат място в Избирателната комисия и Законодателния съвет чрез избори“, каза Там Ю-Чънг, единственият представител на Хонконг в Постоянния комитет на Националния народен конгрес“, съобщи SCMP.
„Това ще гарантира избирането на хора, които искрено защитават принципа „една държава, две системи“ и са способни да служат на обществото и гражданите, а не на онези, които предизвикват само проблеми“.
Главният администратор на Хонконг Кари Лам и президентът на LegCo Андрю Лъунг заявиха, че отложените законодателни избори ще се проведат през декември.
Последните ходове на Китай показват ясно, че Пекин не иска продемократични лидери да бъдат избирани в бившата британска колония след мащабните протести през 2019 г. Призивът на Си Дзинпин да се избират само „патриоти“ в управлението на Хонконг подкопава демократичните институции в страната, докато местните власти преследват активисти, изразили опозиция срещу комунистическата партия.
САЩ, Великобритания, Япония и Европейският съюз осъдиха ходовете на Китай, като този месец администрацията на Байдън затегна още повече санкциите, наложени миналата година от Доналд Тръмп. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен нарече скорошната промяна в избирателната система на града "пряка атака" срещу автономията, която Китай обеща на Хонконг, докато външният министър на Обединеното кралство Доминик Рааб заяви, че "радикалните промени" представляват поредното нарушение на Китайско-Британска съвместната декларация, която проправи пътя за връщането на колонията обратно на Китай през 1997 г.
Пекин отхвърли западните критики и засили противопоставянето си срещу всяка организация, за която се смята, че се „намесва“ във нейните „вътрешни въпроси“. Миналата седмица Комунистическата партия подкрепи призивите за бойкот на търговци на дребно като шведската Hennes & Mauritz A, която изрази загриженост относно съобщенията за принудителен труд в западния регион Синдзян.
Целият продемократичен блок на Законодателния съвет подаде оставка масово миналата година в знак на протест срещу усилията за ограничаване на несъгласието. По време на протестите в Хонконг десетки бивши депутати и висши лидери бяха арестувани по обвинения, свързани със застрашаване на национална сигурност.