Ако трябва да познаете, кое бихте казали, че допринася повече за въглеродните емисии - въздушният транспорт или производството на стомана? Ако сте предположили въздушния транспорт вместо стоманата, то вие грешите. Производството на стомана генерира между 7% и 10% от глобалните въглеродни емисии - два пъти повече от въздушното пътуване, пише Bloomberg.
Водещите компании сега експериментират с нови техники за намаляване на тези емисии, но това не е лесно. Всъщност това показва защо опитите за намаляването на въглеродните емисии е толкова трудно. Декарбонизирането на производството на стомана изисква комбинация от нови технологии, регулаторни и ценови промени и бизнес иновации - така че това е микрокосмос на по-широкото предизвикателство, пред което са изправени правителствата и корпорациите, когато се стремят да постигнат напредък в защитата на климата.
Стоманата е основна част от съвременната икономика, защото е здрава, гъвкава и дълготрайна. На няколко етапа процесът на създаването й включва въглеродни емисии. Най-голямата част е при е процесът на редукция, при който кислородът се отстранява от естествената желязна руда, за да се образува пречистен чугун, който след това се комбинира с други елементи, за да се получи стомана.
Кислородът се отделя от рудата, като се смесва с кокс, форма на въглища, и химическата реакция отделя въглероден диоксид. Сместа също трябва да се получава при много високи температури, така че тя изисква значителна енергия, която обикновено включва повече въглеродни емисии.
Възможни са алтернативни подходи за производство на стомана - така наречената „зелена стомана“, но те са по-скъпи. Както Бил Гейтс пише в новата си книга за климата: „Защо го правим по този начин? Защото е евтино и нямахме стимул да правим промени, поне докато не започнахме да се тревожим за климатичните промени".
По този начин възниква въпросът колко бързо може да се разшири пазарният дял на "зелената" стомана с течение на времето. Залогът както за компаниите, така и за планетата е висок. Международната агенция по енергетиката прогнозира, че между 2030 и 2050 г. глобалното търсене на стомана ще се увеличи с една трета. McKinsey обаче изчислява, че глобалните стоманодобивни компании ще загубят средно 14% от стойността си, ако не успеят да намалят въздействието си върху околната среда. Консултантската фирма заключава, че „декарбонизацията трябва да бъде основен приоритет за запазване на икономическата конкурентоспособност и запазване на лиценза на индустрията за работа“.
Законодателите по целия свят се фокусират много повече в намаляването на емисиите от автомобили, самолети и електроцентрали. Но те ще успеят да достигнат нулеви нива само ако обърнат внимание и на по-малко бляскави въпроси, като например как може да променим начина, по който се обработва стоманата.