Трябва да свикваме с идеята за постоянна пандемия

През изминалата година една-единствена мисъл ни помагаше да останем позитивни, а именно, че в някакъв период пандемията ще отшуми и че ще се завърнем отново към нормалния ни начин на живот, пише Андреас Клут в коментар за Bloomberg.

Това може да се окаже мисия невъзможна. Вирусът SARS-CoV-2 може би ще остане за дълго време наш постоянен враг подобно на грипа, но с по-тежки последици. Дори и ако евентуално изчезне, нашият живот ще се е променил вече до такава степен, че ще бъде почни невъзможно да се живеем по същия начин като преди. Ако връщането назад не е опция, а единственият път е напред, то как би изглеждало бъдещето?

Повечето епидемии изчезват, след като населението постигне стаден имунитет и патогенът започне да има твърде малко уязвими тела като гостоприемници, които могат да се саморазмножават. Стадният имунитет се постига чрез комбинация от естествения имунитет в хората, които са преболедували вируса, и вече ваксинираното население.

Последните изследвания, обаче, показват,че в случая с SARS-CoV-2 никога няма да постигнем стаден имунитет. Дори САЩ, който води класациите по ваксиниране, все още се наблюдава висок брой на заразени и страната е далеч от постигането на стаден имунитет. Това са резултатите от анализ на Кристофър Мъри от "Университета във Вашингтон" и Питър Пайт от "Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина".

Основната причина е продължаващата поява на нови варианти, които се държат почти като нови вируси. Клиничното тестване на ваксина в Южна Африка показва, че хората от пласебо групата, които преди това са били заразени с един вариант, нямат имунитет срещу новите щамове и могат отново да се заразят. Има други подобни изследвания от райони в Бразилия, в които имаше огромен брой инфектирани, които са се заразили повторно.

Така ваксинацията остава единствената опция в постигането на стаден имунитет. Трябва да се спомене също така, че някои от ваксините са ефективни срещу новите щамове. Но с течение на времето те ще станат безсилни срещу предстоящите мутации.

Разбира се, производителите на ваксини вече трескаво работят върху създаването на нови медикаменти. В частност тези от тях, които са базирани на  революционната технология на информационната РНК могат да се актуализират по-бързо от всяка друга ваксина в историята. Но серумът все още трябва да бъде направен, изпратен, разпределен и поставен.

Този процес не може да се случи достатъчно бързо, нито да обхване цялата планета. Разбира се, някои държави могат да спечелят началната битка с вируса, както направи Израел, ваксинирайки голяма част от населението си. Но естествения ход на еволюцията не може да бъде спрян – вирусът ще продължи да се разпространява, където е топло и има неваксинирани клетки, които възпроизвеждат своята РНК. Някои от тези клетки мутират.

Британският, южноафриканският и поне един бразилски щам станаха известни, но също така се забелязват техни „братовчеди“ в Калифорния, Орегон и на други места. Ако трябваше да правим последователни проби на повече места, вероятно щяхме да открием още повече нови щамове.

Следователно трябва да приемем, че вирусът вече мутира бързо в много бедни страни, които досега не са получили никакви ваксини, дори ако младото им население успява да задържи привидно смъртността в приемливи граници и по този начин прикрива големите огнища. Миналият месец Антониу Гутериш, генералният секретар на ООН, напомни на света, че 75% от всички ваксини са поставени само в 10 страни, докато 130 държави все още не са получили първите си дози.

Трябва да сме реалисти. За да се справим с проблема, е нужно да включим този нов сценарий в нашето планиране. Добрата новина е, че продължаваме да се подобряваме в начина, по който реагираме. Например, при всеки локдаун икономиката търпи все по-малки загуби в сравнение с всяко предишно затваряне. Може би ще направим нови научни открития, които ще подобрят живота ни. Нашият "Смел Нов Свят" не трябва да бъде антиутопия. Но той няма и да прилича на стария свят.