Два дни след по-голямо от очакваното увеличение на лихвените проценти, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган отстрани третия управител на централната банка на страната за по-малко от две години и го замени със защитник на по-ниските лихви, съобщава Bloomberg.
Ердоган замени губернатора Наджи Агбал, който беше назначен през ноември,със Сахап Кавчиоглу, става ясно от указ, публикуван след полунощ в събота в официален вестник. Внезапното отстраняване на Агбал идва след повишение на лихвените проценти от 200 базисни пункта от централната банка в четвъртък - двойно повече от очакваното в проучване на Bloomberg.
Агбал застана начело на централната банка в Турция след седмици на обезценяване на лирата и повиши референтната едноседмична репо лихва с общо 875 базисни пункта оттогава, засилвайки доверието към централната банка сред инвеститорите. Ердоган, който подкрепя нетрадиционната теория, че високите лихви причиняват инфлация, от години често наказва централната банка, когато смята, че тя определя твърде високи разходи по заемите.
Кавчиоглу е професор по банково дело в Marmara University в Истанбул и колумнист в проправителствения вестник Yeni Safak. Вестникът разкритикува последното увеличение на лихвените проценти на първата си страница в петък, заявявайки, че решението е взето без да се мисли за 83-те млн. души в Турция, ще навреди на икономическия растеж и ще облагодетелства предимно „лондонските собственици на горещи пари“.
Новият управител на Турската централна банка е и бивш депутат от управляващата партия на справедливостта и развитието.
Назначаването му вероятно ще подкопае надеждите сред инвеститорите, че централната банка ще утвърди независимостта си от Ердоган.
Кавчиоглу става четвъртият управител на Турската централна банка от 2019 г. Ердоган уволни и двамата предшественици на Агбал преди изтичането на четиригодишния им мандат.
Лихвени проценти
В статия, публикувана от Yeni Safak на 9 февруари, Кавчиоглу заяви, че е „тъжно“ да видим колумнисти, банкери и бизнес организации в Турция, търсещи икономическа стабилност при високи лихвени проценти в момент, когато други страни имат отрицателни лихви.
„Централната банка не трябва да настоява за високи лихвени проценти“, пише той.
„Когато лихвените проценти в света са близо до нулата, повишаването на лихвените проценти тук няма да реши нашите икономически проблеми. Напротив, това ще ги задълбочи през следващия период".
Той също така подкрепя неортодоксалната теория на Ердоган за връзката между лихвените проценти и инфлацията, заявявайки, че повишаването на лихвените проценти „косвено ще отвори пътя за увеличаване на инфлацията“. Повечето централни банкери и икономисти по света вярват, че е точно обратното и биха се аргументирали за повишаване на лихвените проценти, за да се опитат да контролират прекомерната инфлация.
Новият управител на Турската централна банка поема поста, след като темпът на инфлацията се ускори за пети пореден месец през февруари до близо 16%. Турската лира е сериозно засегната от покачването на доходността по американските държавни ценни книжа, обезценявайки се с повече от 7% от средата на февруари. Факт, който накара Агбал да подкрепи пазара с пи-високи лихви.
Въпреки неотдавнашния спад лирата се засили с около 18% при краткото управление на Агбал, тъй като нарастваха очакванията той да се върне към по-ортодоксални парични политики и да се противопостави на политическия натиск за по-ниски разходи по заемите.
През 2020 г. отслабването на лирата стигна 20% спрямо долара, а инфлацията остана двуцифрена през цялата година. Но икономиката нарасна с 1,8% въпреки въздействието на пандемията от коронавируса и свързаните с нея ограничителни мерки и се повиши с 5,9% през четвъртото тримесечие – което е по-бърз растеж от всички други държави от Г-20 с изключение на Китай.