В рамките на десетилетие светът може да се сблъска с недостиг на един от най-важните метали за глобалната икономика - медта, съобщава Bloomberg.
Индустрията за добив на мед ще трябва да похарчи 100 милиарда долара, за да избегне възможен годишен дефицт на доставките от 4,7 милиона метрични тона до 2030 г. на фона на увеличеното търсене на “чиста” енергия и от транспортния сектор, сочат изчисления на CRU Group.
Потенциалният недостиг може да достигне 10 милиона тона, ако нови мини не влязат в експлоатация според Trafigura Group. Преодоляването на подобен недостиг би изсквало създаването на осем проекта с размерите на гигантската Escondida на BHP Group в Чили - най-голямата мина за добив на мед в света.
Използвана във всичко - от окабеляването до батериите и двигателите, медта е ключов компонент от стремежа към преминаване към енергия от възобновяеми източници и електрически превозни средства. Ако производителите не успеят да преодолеят дефицита, цените ще продължават да растат, създавайки предизвикателства пред администрацията на американския президент Джо Байдън и на други световни лидери, разчитащи на глобалния енергиен преход за борбата с изменението на климата.
По-високите цени на медта могат също така да доведат до повече рециклиране и заместване с по-евтини алтернативи като алуминия, което може да облекчи недостига.
Разбира се, предстои изпълнението и на нови проекти. Производителите обаче са предпазливи да не повторят грешките в свръхпредлагането от минали цикли, ускорявайки плановете в момент, в който изграждането на нови мини става по-сложно и по-скъпо - една от причините поради които цените на медта са на исторически връх от над 4 долара за паунд.
Нови проекти се развиват и могат да облекчат дефицитите при медта между 2022 и 2025 г. според анализатори на Bloomberg Intelligence. По-високите цени за по-продължителен период могат да направят някои по-скъпи проекти по-доходоносни, докато разрастването на съществуващи операции обикновено значи по-малко обременяващи процеси на одобрение. И все пак има значителни рискове, особено в периода 2022-2023 г., пишат анализаторите на BI.
Всички погледи са насочени към Индонезия през тази година, където Freeport-McMoRan разработва своята мина Grasberg. Изграждането, което беше по-бавно от очакваното, трябва да приключи до края на годината, улеснявайки глобалните доставки, които бяха засегнати от пандемията. След Grasberg е проектът Kamoa-Kakula в Демократична република Конго.
Проект на Quellaveco в Перу може да започне производство от следващата година. Способността на производителите да посрещнат нарастващото търсене ще зависи също така от Southern Copper, която цели да увеличи двойно производството си до 2028 г.
Част от новите доставки през следващото десетилетие могат да дойдат от находището Reko Diq в Пакистан, въпреки че районът е изпълнен с политически и законови несигурности, както и от Тампакан във Филипините.
Компаниите трябва да ангажират обществата и правителствата много по-рано в разработването на проекти в днешни дни, имайки се предвид нарастващите социална ангажираност и очаквания.