Споровете около ваксините в Европа задълбочават кризата
Дали Европа ще излезе по-силна или по-слаба от крзата - засега не е ясно
Обновен: 13:25 | 17 март 2021
Европейският съюз се гордее с навика си да излиза по-силен от кризи. Хаотичното разпространение на ваксината обаче може да се окаже изключение от правилото, отбелязва Bloomberg.
Ходът на няколко държави да спрат ваксината срещу Covid-19 на AstraZeneca поради опасения относно нейната безопасност, въпреки одобрението й от Европейска агенция по лекарствата (EMA), разкрива недостатъци в комуналната система, които заплашват да отслабят политически и икономически Европейския съюз.
Според някои европейски служители решенията, взети в столиците от Копенхаген до Рим, са без координация помежду си или с изпълнителната власт на ЕС в Брюксел. Във вторник Италия и Франция посочиха, че са готови да премахнат забраната си за използване на ваксината на AstraZeneca. Но въпреки това резултатът е, че вече е рискувано допълнително усложняване при завръщането на блока към икономическата стабилност и цялостната му репутация.
„Изглежда доста некоординирано спонтанно решение, може би поради политическо неспокойство“, заяви Гунтрам Волф, директорът на базирания в Брюксел икономически институт Bruegel, позовавайки се на първоначалните забрани за прилагане на ваксинатa. Той каза, че подобни действия са „опустошителни“ за бързата имунизация.
27-членният блок забави ваксинационната си кампания, по време на която трябва да ваксинира своите 450 млн. жители, в сравнение с Великобритания след Brexit. Относителната скорост, с която Обединеното кралство ваксинира населението си, предлагайки перспективата за отваряне на магазините и бизнеса, а дори и пътувания в чужбина, е ключова движеща сила зад ралитото на паунда тази година.
Стерлингът поскъпва до едногодишен връх спрямо еврото през февруари, заплашвайки Европа с това, че тя скоро ще стане свидетел как британците могат да почиват на континента и дори да поставят определени условия за това.
Усещането за паника в ЕС се засили тази седмица, когато страни, включително неговите най-големи икономики, преустановиха употребата на ваксината на AstraZeneca, за да проучат по-добре потенциалните странични ефекти, тъй като се появиха съобщения за сериозно съсирване на кръвта след имунизация. ЕМА настоя, че е безопасно и каза, че този ход рискува да подкопае доверието във ваксините. Регулаторът трябва да даде окончателни насоки за следващи действия в четвъртък.
Бавната ваксинационна кампания ще струва скъпо, защото държи бизнеса затворен по-дълго, според Маева Кузен, икономист в Bloomberg Economics. Тя оценява икономическите загуби за всяка седмица и според нея ограниченията остават на около 3% от брутния вътрешен продукт. Това се случва в момент, когато Европа рискува да изостане във възстановяването на икономиката си още повече, на фона на огромния пакет от стимули на президента Джо Байдън в размер на 1,9 трлн. долара в САЩ.
С нарастващата отново смъртност от Covid и правителствата, които удължават или затягат мерките, политическите последствия от хаоса, в който се намира Европа, са големи.
Германският канцлер Ангела Меркел, която заяви, че ще напусне поста тази година след 16 години начело на доминиращата власт в Европа, видя как нейният Християндемократически съюз (ХДС) претърпя исторически поражения на федералните избори в неделя, които бяха тест за мнението на гласоподавателите преди гласуването през септември. На фона на бавното разпространение на ваксините и това, че нейната партия губи подкрепа на национално ниво, Меркел изведнъж се изправя и пред призиви на опозицията да уволни здравния си министър след спирането на AstraZeneca.
Но може би най-опасно за политическата перспектива на Европа е това, че френският президент Еманюел Макрон, който е изправен пред избори през пролетта на 2022 г., наблюдава как преднината му над крайнодясната претендентка Марин льо Пен става все по-малка заради неговото менажиране на пандемията.
„Разпространението на ваксините в ЕС или липсата на ваксини му ще има дълготрайни последици върху европейската политика, би могло да доведе до загуба на власт на сегашните правителства и би могло да попречи на икономическото възстановяване, особено в най-тежко засегнатите страни“, каза Камино Мортера, старши научен сътрудник в Центъра за европейска реформа в Брюксел.
Докато правителството на Обединеното кралство инвестира във ваксини и се впусна спешно да одобрява използването им, за да накара хората да се имунизират по-бързо, по-строгото придържане на ЕС към научния процес, забави блокът. Тази липса на гъвкавост беше една от причините, изтъкнати от Великобритания при напускането й на ЕС и може да е изиграла роля за безизходицата й с AstraZeneca.
Понастоящем ЕС е прилагал средно 11 дози на 100 души в сравнение с 33 дози в САЩ и 39 дози в Обединеното кралство, според Bloomberg Vaccine Tracker.
И все пак ЕС има основателни опасения относно недостига на доставки на ваксини. Това важи особено за произведената във Великобритания AstraZeneca - независимо от нежеланието на Европа да я използва - само около една трета от първоначалните дози трябва да бъдат доставени през първата половина на годината.
В знак на потенциално напрежение в САЩ, администрацията на Байдън отхвърли европейските молби да сподели своите ваксини, като заяви, че първо американците трябва да бъдат ваксинирани.
ЕС често е обвиняван за своите по-бавни процеси, но това показва колко важна е безопасността за блока, според френски представител. По думите му Макрон е разменил съобщения с Ангела Меркел по въпроса и е разговарял по телефона с Марио Драги във вторник сутринта.
Правителствата са категорични, че решението за спиране на ваксината на AstraZeneca не е политически мотивирано действие, с което се цели да се накаже компанията за нейните забавяния в доставката или защото се разглежда като успех за Великобритания след Brexit.
Този ход беше „предпазна мярка“, заяви италианският министър на здравеопазването Роберто Сперанца на онлайн здравна конференция.
Но това не е възглед, споделен навсякъде. Един европейски държавен служител каза, че основите на настоящата ситуация са поставени в началото на въвеждането на ваксинацията, когато Германия заяви, че заради опасения за ефикасността й ваксината на AstraZeneca няма да се използва за имунизиране на възрастни хора. Това оказа натиск върху други страни и някои последваха примера й. Няколко представители на ЕС заявиха, че решението на Германия да спре прилагането на медицинския препарат е имало подобен ефект върху блока.
В коментар по повод отбелязването на Деня на Европа на 9 май председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: „Трябва да признаем, че Европа, която ще излезе от тази криза, не може и няма да бъде същата като тази, която влезе в нея“, каза тя.
Дали обаче тя ще бъде по-силна или по-слаба от преди, засега не е ясно