Обединеното кралство планира да увеличи ядрения си арсенал, за да се противопостави на нарастващите заплахи, произтичащи от целия свят, обяви премиерът Борис Джонсън, представяйки плановете за основно преструктуриране на британската отбрана и външната политика, съобщава Bloomberg.
Според планa, визиращ следващото десетилетие, Великобритания ще съкрати числеността на войските, броя на танковете и някои бойни самолети, посочва запознато лице, като същевременно Островът ще увеличи ядрения си арсенал вероятно с повече от 40%.
Първият етап от плановете се съдържа в доклад от 100 страници, който длъжносните лица на Джонсън определят като най-широкообхватната преоценка на сигурността и мястото на Великобритания в света от края на Студената война насам.
В него правителството предупреждава, че страната е застрашена от "престъпни държави", терористи и дори големи технологични компании, заявявайки, че британският военен потенциал и международните стратегии трябва да бъдат преорганизирани така, че да отговорят на тези заплахи.
Решението за увеличаване на ядрените способности на Обединеното кралство прекратява времената на постепенно разоръжаване, започнати след края на Студената война, на фона на правителствена оценка, която гласи, че други страни "увеличават и диверсифицират своите ядрени арсенали", включващи "нови ядрени технологии".
„Оставаме ангажирани с поддържането на минималната разрушителна сила, необходима, за да гарантираме, че ядреният възпиращ механизъм на Обединеното кралство остава надежден и ефективен срещу целия спектър от държавни ядрени заплахи от която и да е посока“, гласи документът.
Ключови акценти от отбранителния план на Джонсън:
- Максималният лимит на броя на ядрените бойни глави, който поддържа Великобритания, ще се увеличи на 260 от 180;
- Военните бази в Кения, Оман, Сингапур, Кипър, Гибралтар и Германия ще бъдат обновени, за да могат силите да реагират по-бързо - с фокус върху индо-тихоокеанския регион;
- Плановете за разработване на следващото поколение военноморски кораби, включително фрегати Type 32, и за изграждане на военни кораби в Шотландия ще продължат, докато най-малко 48 бойни самолета Lockheed Martin F-35 ще бъдат добавени към въздушния флот до 2025 г.;
- Работата по разработването на бъдещата бойна въздушна система за Кралските военновъздушни сили и доставката на модернизирани радари Typhoon също ще продължи;
- Според запознато лице министрите от кабинета следващата седмица ще изложат планове за съкращаване на британската армия с 10 000 военнослужещи заедно с премахване на 77 танка и 760 бойни машини Lockheed Martin Warrior;
- Флотът на Кралските военновъздушни сили ще бъде съкратен с 24 самолета Eurofighter Typhoon, 13 транспортни самолета Lockheed Hercules и четирите останали VIP самолета на кралица Елизабет II, допълва запознатото лице;
- Военноморските сили ще загубят две специализирани фрегати за локализиране на подводници, както и 13 "минни ловци", които трябва да бъдат заменени с безпилотни летателни апарати, допълва лицето.
Докато Великобритания преминава към по-висока зависимост от технологията, традиционните отбранителни способности ще бъдат намалени или постепенно премахнати. План за отбранителна способност, включително намаляване на числеността на войските, трябва да бъде обявен следващата седмица, според запознатото длъжностно лице.
Документът предупреждава, че светът също е изправен пред риск от тероризъм, включващ и нестандартни оръжия.
„Основните източници на терористична заплаха са свързани с радикалния ислямизъм и северноирландските сепаратисти, както и от крайно десния, крайно левия и анархисткия тероризъм“, гласи доклада.
„Вероятно е терористична група да инициира атака с химически, биологични, радиологични или ядрени (ХБРЯ) материали до 2030 г.“
Въпреки това бившият ръководител на британската агенция за разузнаване MI6 Алекс Йънгър посочи, че заплахата от така наречената "мръсна бомба" (бел. ред. устройство за радиологично разпръскване, което комбинира радиоактивен материал с конвенционални взривни вещества) не е неизбежна. „Не съм запознат с информация, която да посочва подобна бомба като непосредствен проблем, но очевидно трябва да бъде взета предвид“, каза той във вторник по BBC Radio.
Политическата рамка обхваща чуждестранната помощ, кибервойната, бъдещето на въоръжените сили и борбата с изменението на климата. За Джонсън това е шанс да разкаже на света каква е ролята на Великобритания след Brexit в глобалното пренареждане на силите, което ще се развива през следващото десетилетие.
Активистка Великобритания
В доклада Джонсън очерта нов активистки подход към международните отношения по въпроси, свързани с изменението на климата и демократичните ценности, тъй като той ясно посочи, че разглежда индо-тихоокеанския регион като все по-голям геополитически център на света, особено с нарастващото влияние на Китай.
Джонсън възнамерява да посети Индия в края на април при първото си пътуване задграница, след като Великобритания напусна единния пазар на Европейския съюз, като част от план за задълбочаване на отбранителните, дипломатическите и търговските отношения с Индия, Япония, Южна Корея и Австралия.
„Трябва да сме готови да променим подхода си и да се адаптираме към новия свят, който се заражда около нас“, посочи Джонсън.
„Отворените и демократични общества като Великобритания трябва да докажат, че са подходящи за по-конкурентен свят“.
В доклада се посочва, че нарастващата мощ на Китай и международната увереност вероятно ще бъдат „най-значимият геополитически фактор“ през следващото десетилетие.
„Отворените търговски икономики като Обединеното кралство ще трябва да се ангажират с Китай и да останат отворени за китайската търговия и инвестиции, но те също трябва да се защитят от дейности и практики, които имат неблагоприятен ефект върху просперитета и сигурността“, гласи правителственият документ.
Китайски битки
Подходът на Джонсън към Китай рискува по-нататъшни съревнования със собствените му колеги от Консервативната партия, които заемат все по-твърда позиция по отношение на Поднебесната империя, която определят като „системна заплаха“ и същевременно окачествяват Русия под управлението на Владимир Путин като „активна заплаха“.
Определянето на Саудитска Арабия като „близък съюзник“ вероятно също ще обезпокои онези, които призоваха за край на неограничената продажба на оръжие, след като ЦРУ уличи престолонаследника Мохамед бин Салман в намеса в убийството на журналиста Джамал Хашоги.
Докладът също така съдържа ангажимент за възстановяване на разходите за чуждестранна помощ до 0,7% от националния доход, "когато фискалната ситуация позволява", след като съпартийците на Джонсън от Консервативната партия заплашиха да заведат дело срещу него.
Правителствената оценка гласи, че британските войски ще служат в чужбина „по-често и по-дълго“ в „новите отбранителни сфери“ като Космоса и кибервойната, и ще помагат на други държави в противодействието на „недържавни предизвикателства“, включително и тези, произтичащи от тероризъм.