Аларми започнаха да звънят на развиващите се пазари, докато страните се готвят за нова ера на покачващи се лихвени проценти, пише Bloomberg.
След безпрецедентния период на понижения за подкрепа на икономическата активност, ударена от коронавирусната криза, очакванията са Бразилия да повиши лихвените проценти през тази седмица, като Нигерия и Южна Африка могат да я последват скоро, смятат от Bloomberg Economics. Русия вече преустанови лихвените понижения по-рано от очакваното и Индонезия може да направи същото.
Зад промяната стои подновеният оптимизъм в перспективите за световната икономика на фона на повечето стимули в САЩ. Това увеличава цените на борсово търгуваните стоки, създавайки опасения от инфлация, заедно с доходността по облигациите, като натежава на валутите на развиващите се страни.
Промяната в политиката вероятно ще причини най-голяма болка на икономиките, които все още се борят с възстановяването, или на тези, чиито нива на дълга са се увеличили по време на пандемията. Нещо повече - ръстовете в цените на потребителските продукти, включително на хранителните стоки, които водят до по-високите лихви, могат да засегнат тежко най-бедните в света.
Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа в САЩ се повишава до най-високото ниво от над година насам. Графика: Bloomberg
“Цените на храните и инфлацията са важни по отношение на неравенството, имайки се предвид, че шока имаше много неравномерен ефект”, посочва Кармен Райнхарт, главен икономист на Световната банка, изтъквайки Турция и Нигерия като страни в риск. “Това, което може да видим, е серия от лихвени повишения на развиващите се пазари, опитващи се да се справят с ефектите на обезценяването на валутите и да ограничат ускорението на инфлацията”, смята той.
Инвеститорите са нащрек. Индексът на MSCI за валутите на развиващите се пазари се понижи с 0,5% през 2021 г., след като отбеляза 3,3-процентен ръст миналата година. Индексът Bloomberg Commodity се повиши с 10% на фона на възстановяването на цените на петрола до най-високите им нива от почти две години.
Повишенията на лихвите са предизвикателство за развиващите се пазари заради ръста на заемите, свързани с пандемията. Общият дълг на развиващия се свят нарасна с 250% спрямо общия брутен вътрешен продукт на страните през миналата година, след като правителствата, компаниите и домакинствата заеха 24 трилиона долара, за да се справят с трусовете от пандемията. Най-големи увеличения се отчитат в Китай, Турция, Южна Корея и Обединените арабски емирства.
Междувременно шансовете за преустановяване на трупането на дълг скоро са малки. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международният валутен фонд са сред институциите, които предупредиха правителствата да не премахват стимулите твърде скоро.
Допълнително предизвикателство пред перспективите на развиващите се пазари е, че те обикновено са по-бавни в разпространението на ваксините. Според Citigroup тези икономики няма да достигнат стаден имунитет срещу коронавируса до между третото тримесечие на тази година и първата половина на 2022 г. Очакванията за развитите икономики са това да се случи до края на 2021 г.
Първата страна, която ще промени курса, вероятно ще е Бразилия. Прогнозите са централните банкери да увеличат лихвените проценти с 50 базисни пункта до 2,5% на заседанието си в сряда. Турската централна банка, която вече се насочи към лихвени увеличения за предпазване на лирата и опасенията от инфлация, може да последва страната на следващия ден с повишение от 100 базисни пункта. В петък Русия може да сигнализира за подобни ходове.
Нигерия и Аржентина могат да увеличат основните лихви през второто тримесечие, смятат от Bloomberg Economics. Пазарните показатели отчитат ръст на очакванията за затягане на политиките в Индия, Южна Корея, Малайзия и Тайланд.
Някои страни все пак могат да се окажат в по-добра позиция да се справят със ситуацията. В развиваща се Азия централните банки изградиха критични буфери, от части чрез добавянето на 468 милиарда долара към чуждестранните им резерви през миналата година - най-много от осем години насам.
“Сред пазарите с най-голям риск са тези, които са силно зависими от дълга в чуждестранна валута, като Турция, Кения и Тунис”, смята Уилям Джаксън, Capital Economics.