Кристин Лагард: Икономиката ще е слаба в краткосрочен план

Входящите икономически данни сочат към продължаваща икономическа слабост през първото тримесечие на 2021 г., обусловена от постоянството на пандемията и свързаните с това мерки за ограничаване на заразата. В резултат на това реалният БВП вероятно ще се свие през първото тримесечие на годината. Това заяви управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард на пресконференция след заседанието на борда на институцията.

Актуализираните икономически прогнози на институцията предвиждат годишен ръст на реалния БВП от 4,0% през 2021 г., 4,1% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. За сравнение предишните прогнози от декември бяха за ръст с 3.9% през тази година и с 4.2% през 2022 г. 

ЕЦБ изчислява ниво на инфлация от 1,5% през 2021 г., 1,2% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г. В сравнение с макроикономическите прогнози от декември 2020 г. перспективите за инфлация са преразгледани в посока нагоре за 2021 и 2022 г., главно поради временни фактори и по-висока инфлация на цените на енергията, докато за 2023 г. тя е непроменена. Мандатът на ЕЦБ е да поддържа цените по-ниски, но близо 2% в средносрочен план.

„Продължаващите кампании за ваксиниране, заедно с постепенното облекчаване на мерките за ограничаване на заразата, възпрепятстващи всяко по-нататъшно неблагоприятно развитие, свързано с пандемията, подкрепят очакванията за силно възстановяване на икономическата активност през 2021 г.“, каза Лагард.

Тя добави, че като цяло рисковете около перспективите за растеж в еврозоната в средносрочен план са станали по-балансирани.

ЕЦБ отново призова различните правителства да засилят своите фискални стимули, аргументирайки се, че тежестта не може да лежи единствено върху плещите на централната банка.

По отношение на инфлацията ЕЦБ очаква известна променливост през следващите месеци.

Още по темата

ЕЦБ обеща да увеличи скоростта на закупуване на облигации

„Въз основа на текущите цени на петролните фючърси, общата инфлация вероятно ще се ускори през следващите месеци, но се очаква известна променливост през цялата година, отразяваща променящата се динамика на факторите, които в момента тласкат инфлацията нагоре. Очаква се тези фактори да изчезнат от годишните темпове на инфлация в началото на следващата година “, каза Лагард.

Що се отнася до паричния анализ, годишният темп на растеж на широките пари (М3) възлиза на 12,5% през януари 2021 г., след 12,4% през декември и 11,0% през ноември 2020 г. Силният растеж на парите продължава да бъде подкрепян от текущия темп на покупки на активи от Евросистемата. Паричният агрегат M1 (тесни пари) остава основният фактор, допринасящ за широкия растеж на парите, в съответствие с все още засиленото предпочитание към ликвидност ниски алтернативни разходи за държане на най-ликвидните форми на пари.

Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард разкри нова фаза в отношението към пазара на облигации и по-активна политика за ограничаване на доходността, като предварително се стимулира защитата на икономическото възстановяване, което все още е крехко.

Лагард заяви, че някои неотдавнашни пазарни движения ще станат „нежелани“, ако продължат, цитирайки негативни последици за икономиката и инфлацията.

„Ще купуваме гъвкаво според пазарните условия и с оглед предотвратяване на затягане на условията за финансиране, което е несъвместимо с противодействието на влиянието на пандемията върху прогнозирания път на инфлацията“, каза тя.

Решението за по-активна намеса в ценообразуването на държавния дълг отваря нова глава в и без това нестабилната връзка на банката с пазарите на облигации, които отдавна тревожат Управителния съвет на ЕЦБ, откакто в региона настъпи кризата с държавния дълг преди повече от десет години.

На заседанието на ЕЦБ в четвъртък централната банка обеща да увеличи скоростта на закупуване на облигации. 

След обявяване на решението държавните облигации на еврозоната поскъпнаха и фондовите пазари също отчетоха ръстове.